Песен на деня - 24 ноември 2012

Просто защото ми харесва още от вчера и е първото, което си пуснах тази сутрин. Shut the fuck up!

Улица Консервна

Най-веселата и най-тъжната компания на света живее на улица "Консервна". С нея си поживях и аз - с добрите й намерения, с чудатостите, с разрухата, с надеждата, с обичта и лоялността между хората. Поживях си и във великолепния изказ на Стайнбек, изпъстрен с думи като "празноскитащи" и с прозрения за живота и хората, които са толкова истински, че мъничко звучат като клишета. Не мога да кажа, че изживях "Улица Консервна", защото всъщност изживях продължението й - "Благодатният четвъртък". Насладих й се - първо бавно, докато усетя вкуса, а после все по-бързо и хищно, докато последната страница не остана зад гърба ми.

"Улица Консервна" е коктейл от удоволствие, меланхолия, философия, хумор, отчаяние, безгрижие, доброта, дяволия и... любов между приятели, която оцелява.

--

"Може би цялото му богатство се състоеше от неплатени сметки."

"У него като част от добротата му дълбоко бе залегнало разбирането, че правото на човека да сложи край на живота си е неотнемино, но понякога някой приятел можеше да направи това излишно."

"Словото е символ и наслада, то поглъща хора и пейзажи, дървета, треви, фабрики и китайци. Действителността се превръща в Слово, а то - отново в Действителност, само че разкривена, изтъкана от причудливи шарки."

"[...]жадни за обич, хората съсипваха всичко обичливо в себе си.

"Тогава изгря слънцето - изгря и изтърси въздуха от нощния студ тъй, както се изтърсва черга."

"Сърцераздирателен беше ароматът на сготвения петел."

"Това е опаловият час, границата между деня и нощта, когато времето спира и се замисля за себе си."

"Лесно е за този, който гледа отстрани, да каже, че "времето е излекува всичко, че ще отмине и това, че хората ще забравят" и още разни такива. Но когато не си отстрани, времето спира, хората не забравят, озоваваш се в непоклатим вакуум."

Джон Стайнбек, "Улица Консервна", 1945

Кръстан Дянков, превод, 2003

Котка в дъжда

За прочистване на ума между срещите със Стайнбек си устройвам блиц занимания с Хемингуей. Обикалям го отдалеч и пристъпвам към него внимателно, на къси разкази, така че да не се изплаша. В края на плахата ми разходка ме очаква "Старецът и морето", но началото й беше "Котка в дъжда".

Късите разкази са като шот. Изпиваш ги на един дъх и знаеш, че можеш още. Жаден си за следващия и нямаш представа, ей така, между шотовете, кога си прекалил.

Изсмуках "Котка в дъжда" на един дъ. Трябваше ми време, може би ден, за да започна да усещам опияниението от простичката история за копнежа да си друг и за бляна да отхвърлиш оковите, които са извън теб. За мен, вътре имаше и мъничко тъга по нещо безвъзратно изгубено.

--

Така много я исках. Сама не знам защо я исках толкова много. Исках бедното коте. Лошо е да си бедно коте в дъжда.

Ърнест Хермингуей, "Котка в дъжда"

Издателство "Отечество", София, 1982