Exit

Оттук моля.

Лявата ми ръка изтръпва нощем - моята собствена лява ръка на мрака. Само че студ не съществува, нямам водач в пустошта, в небето високо горе не ме чака никой.

Жегата се разлива по мен, докато дясната ми ръка стиска сърцето. Често поставям дланта си върху гърдите си, сякаш бих могла да защитя душата си. Кожата ми не сълзи, за да ме разхлади, очите ми са сухи, собствената ми земя - безплодна. Времето никога няма да свърши.

В съществото ми няма изходи - има само отходни канали, които се вливат един в друг. Безкрайно и завинаги.