Има хора, които ме обсебват. Има мигове, когато нечий образ изниква от нищото и се плъзва по цялото ми тяло. Здравият разум ме жегва и аз разтърсвам глава, за да прогоня мисълта. Има спомени, които се връщат и събуждат кръвта ми.
Има хора, които карат мъха по тила ми да настръхва.
И аз се сещам понякога за миналото ни заедно :РР Ениуей, въпреки Егото ми, не мога да забравя или преживея някои неща - а може би тъкмо заради него :)
ОтговорИзтриванеНе знам дали се дължи на его, или е просто отзвук от гузната/щастливата/нещастната ми/т.н. съвест. :) Истината е, че всички тези мигове като слаба паник атака - сърцето ми учестява ходя си, започвам да се задушавам и в главата ми се тълпят какви ли не образи.
ОтговорИзтриване