сряда, 31 декември 2008 г.

За какво бихте продали душата си?

В отговор на: http://silvermountain.wordpress.com/2008/12/03/rent-a-soul/

Няма да кажа, че не бих продала душата си. Защото ще е проява на лицемерие. Няма да се опитвам да твърдя, че бих я разменила срещу щастието на близките си или тяхното здраве. По-голям егоист съм от това.

Но, честно казано, на прима виста не знам за какво бих направила душата си разменна монета. За пари? Сещам се за въглищаря Петер Мунк, който всъщност размени сърцето си за несекващ джоб моменти. Но това не му донесе щастие. Сещам се и за Фауст (каква изненада). И при него сделката със собственика на казани с катран се оказа неизгодна. Май е време да приключа с моралистките размисли?

Бих продала душата си за всичко, което тя и тялото ми искат сега. За моментните ми капризи, които се сменят като дните в календара.
За пари, които да не ми липсват през целия ми живот.
За кола и нескончаемо количество бензин.
За по-празна София.
За да сменя журналистиката с медицина и да имам по-вдъхновяващо образование и „цел в живота”.
За работа, в която ми плащат навреме и ме пращат да пътувам по целия свят.
За повече увереност в себе си.
За интересен живот.
За...

Всъщност май бих продала душата си за силата да формулирам желанията и амбициите си точно и ясно, така че да не ме унижощат. И за силата и постоянството да постигам онова, което искам.

10 коментара:

  1. Човек няма полза, дори да придобие целия свят, ако изгуби душата си!
    http://www.pravoslavieto.com/docs/vazkresenie_na_tjaloto.htm

    ОтговорИзтриване
  2. около 80 % от хората са свестни /имат
    необходимите качества като личност /,
    но имат зле структуриран характер ко-
    ето цял живот им пречи да постигат целите си . Това е психобиологична да
    деност за всеки човек и много трудно се променя .

    ОтговорИзтриване
  3. Интересно колко много хора идентифицират Душата си с желанията на егото и с емоциите на притежанието, придобиването. Да познаем Себе си(Онова висшо Себе -Душата), а не егото, това е ценността - вълшебната "Златна ябълка" от приказките. Душа=живот, два избора: осребряването й/му или посвещаването му на Истинската Ценност. Продаването на Душата прилича на приемането на "30-те сребърника" за предателството на Христос, независимо каква форма приемат тези сребърници!
    п.п. ...Завещано ни е да отхвърлим арогантните претенции на съзнанието, че то е цялата Душа, и да признаем, че Душата представлява реалност, която не можем да схванем със средствата на разума ни сега!...(К.Г.Юнг)
    Амалгам

    ОтговорИзтриване
  4. dushata e edinstvenoto istinsko neshto koeto imame! nashite chuvstva sa tezi koito ni pokazvat dali sme na prav put v zivota. po-skoro vuprosa tryabva da e - kakvo bih dal za da zapazya dushata si chista.

    ОтговорИзтриване
  5. Чак толкова много реакции не очаквах. :) По принцип мисля, че продадеш ли душата си, полза от това, за което си я продал, няма да видиш. Най-малкото защото няма да има същото значение.

    Горчивата истина е, че не се познавам достатъчно, за да кажа с чиста съвест, че не бих продала душата си. На подходящата цена, разбира се.

    Само не разбрах Иван кого пита за друсането. :)

    П.П. Амалгам, благодаря ти за интересното мнение. Днес научих нешо ново.

    Честита Нова година на всички!

    ОтговорИзтриване
  6. Всички ние всеки ден продаваме душата си, волно или не. Някои мъничко, други изцяло. Едни я продават за жълти стотинки, други - за милиони, разликата е никаква...

    Здравей, между другото... long time...

    ОтговорИзтриване
  7. Yep, long time, no see.

    Душите си сме ги продали още в момента, когато сме осъзнали, че трябва да работиш, за да ядеш.

    Това е моментът, когато осъзнаваш, че ако не продадеш мечтите си и не станеш поне малко материалист, няма да оцелееш. Точно тогава става лесно да разпродаваш остатъците на парче.

    ОтговорИзтриване
  8. Хмммм... винаги съм си мислила, че няма да устоя на възможността да видя бъдещето... не моето, то не ми е толкова интересно, но примерно едно 300-1000 години напред - интервал, непостижим без помощта на оня... :)

    ОтговорИзтриване
  9. А, виж и това е интересно.

    В този случай обаче, не мога да не се сетя за Пол Муад'диб :).

    ОтговорИзтриване