Разбира се, не претендирам за шумно завръщане. Няма да крия, че към този блог ме върна университетска задачка-закачка. Само че тук ме върна и онзи необясним ексхибиционистичен копнеж да се разголвам. Да хвърлям мнението си в очите на другите. Да хвърлям думите си по течението и да ги оставя да се влеят някъде или просто да се закачат по околните камъни.
Разбира се, че няма да обещавам.
Но днес ми се иска да си подаря U2. Ей така, защото по празниците винаги се чувствам най-самотна.
Разбира се, че няма да обещавам.
Но днес ми се иска да си подаря U2. Ей така, защото по празниците винаги се чувствам най-самотна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар