събота, 25 април 2009 г.

Midnight Melody: Perfect Strangers

Не те е свян да вземаш сетивата ми в ръка. И не съзнаваш как ме разтопяваш в топче восък, търкулнало се по билото на свещ. Крадеш от мен усещането ми за всичко - вкуса ми, допира, слуха и обонянието. С един замах притваряш клепките ми. До теб стрелките на часовника обръщат хода си.

Отдавам ти усещането си за допир във всяко малко косъмче, което се огъва под съвършените ти пръсти. Превърнал си ме в котка - с извит гръбнак и тръпнеща за ласка. Не мъркам, наместо да преда от удоволствие, аз давя стон в очите ти. Въздишката ми ведно с целия ми дъх - отдадох ти ги, захвърлих ги в живата вода на погледа ти. Властта над тях не може никой да ти вземе.

Опивам се от аромата ти - дори не знаеш, че ми миришеш на роса, полепнала между игличките на бор. Слухът ми тръпне от дъха ти, смолист и топъл, надвиснал в хребета на устните. Езикът ми е глътнал всичките си думи, разголен за целувка.

Откраднал си ми сетивата и дебнеш в полумрака и сърцето ми. Защо, когато душата ми е вече твоя?

Deep Purple - Perfect Strangers


Няма коментари:

Публикуване на коментар