четвъртък, 1 април 2010 г.

Страх ме е от теб

Ужасът е разширил очите ми. Толкова, че когато ме погледнеш, имам чувството, че можеш да прекрачиш вътре. Приближаваш се за целувка и хоп, вече си преминал през черните центрове на ирисите ми. Отвъд те чака огледалният ти образ, един мъничък Дориан Грей, с когото да откраднете душата ми.

Страх ме е от теб, ако не знаеш. Караш сърцето ми да танцува степ в оглушителен ритъм. Мислите ми се издигат в торнадо, чието око на бурята си ти. Оттук до това да ме унищожиш с една дума ни дели само една стъпка, едно протягане на ръка, едно вдишване. Усмихваш се, а имам чувството, че си в състояние да ме разкъсаш за един дъх време. И аз, като заек на шосето, хипнотизирана, опъната до скъсване, чакам челния удар.

Светлината в края на тунела е пълна с обещания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар