Тортила Флет

След "Кланица пет" реших да отложа втората среща с Вонегът и да посегна към Стайнбек. Защо точно Стайнбек? Може би защото наскоро един колега разказa за посещението си в Монтерей и за разходката си по улица "Консервна". Това беше и следващата книга, която с нетърпение очаквах да разгърна на електронния четец. Но един коментар от баба и малко разцъкване из Google ме увериха, че ако ще чета "Улица Консервна", трябва първо да се разходя из "Тортила Флет", а след това да разлистя "Благодатният четвъртък".

По същество "Тортила Флет" няма общо с "Улица Консервна", освен че действието се развива в Монтерей и околността. Героите са други. И Стайнбек всъщност е друг.

Нехранимайковците от гетото живеят, за да пият, а пътят им към виното е осеян с добри намерения, пиянски побоища и приключения от разнообразен характер. Нищетата е всепоглъщаща, но компанията поне е вярна и весела, ако и да си крадат взаимно обувките и панталоните от време на време.

За мен "Тортила Флет" е роман, който трябва да се прочете на една по-ранна възраст. На 27 малко ме отегчи с постоянния стремеж към осигуряването и изпиването на галон вино. На 16-17 години, или съвсем малко по-късно, вероятно щеше да ме забавлява повече. Никак не съм убедена обаче, че на онези години щях да разбера края. Сега финалът ме изненада и обърна усещането ми за "Тортила Флет" на 180 градуса.

"Тортила Флет" ми допадна, но не мисля, че ще посегна отново към точно тази книга на Стайнбек.

--

"В духовно отношение шишетата биха могли да се градуират така: под гърлото на първото шише - сериозен и съсредоточен разговор. Пет сантиметра по-долу - сладостни и тъжни спомени. Осем сантиметра по-долу мисли за някогашни щастливи любови. 15 сантиметра по-долу - мисли за някогашни нещастни любови. Дъното на първото шише - всеобща и неопределена скръб. Под гърлото на второто шише - черна, мъчителна потиснатост. Два пръста по-долу - песни за смъртта или за напразните копнежи. Един пръст по-долу - каквато и да е друга песен, стига човек да я знае. Тук градуирането спира, защото след това следите се губят и няма сигурност. От тази точна нататък всичко може да се случи."

"Има много хора, които са умрели и от недостатъчно пиене на вино."

"Из улиците на града пълни дами, в чиито очи се криеше онази умора и мъдеост, които човек така често вижда в очите на прасетата, влизаха в мощни автомобили и се понасяха към морето и към чашите с джинфиз в хотел "Дел Монте."

"[...]накрая я оставиха, поласкана и леко разрошена."

"Историята нямаше да прилича на нищо, ако се избълваше бързо. Добрият разказ се състои от полуизречени неща, които слушателят попълва от своя собствен опит."

"Понякога човек с удивление вижда, че коремът на всяко черно и грозно създание е бял като сняг. А от друга страна е тъжно да се разбере, че язви покриват скритите части на ангелите."

"Кажи на моите приятели да дойдат да ме видят. Аз няма да бъда горд. Ще се радвам да ги видя по всяко време. Нали ще им го кажеш от мое име?"

"[...]той изтри щастието от очите си."

"И както стоеше така, любовта осени Големия Джо Портаджи. Тя запя в главата му като пролетен поток, разтърси го, както тропическа буря разтърсва палмовите горички, [...]."

"Когато имате вкъщи двеста кила боб, вие няма защо да се страхувате, че ще умрете от глад. Другите неща, разните деликатеси като захар, домати, чушки, кафе, риба или месо, биха могли да дойдат по чудо, със застъпничеството на светата Дева, а понякога и благодарение на труд или хитрост, но щом бобът е тук, при вас, вие сте подсигурени. Бобът като стреха подслонява вашия стомах. Бобът е вместо топла дреха срещу студа ма бедността."

"Колко по-добре е да се водиш по слънцето! Шом то изчисти върхарите на боровете и опре в предната веранда, незаивисмо дали е лято или зима - ето тогава е подходящото време за ставане. Това е времето, когато ръцете на човека не треперят, нито пък стомахът се гърчи от празнота."

"Но той е нещастник, роден да му се смеят. Някои го съжаляват, но повечето му се смеят."

"-Това не е хубава история. Много са й значенията и много са й поуките. Някои от поуките са противоположни. Такава история главата ти не може да я смели.
-А пък на мене ми харесва - каза Пабло. - На мене ми харесва тъкмо защото не можеш да видиш в нея никакво значение, а все пак изглежда, че има някакво значение, макар и да не мога да ви го кажа."

"Грубите струни на бурните преживявания бяха дърпали безжалостно струните на душата му."

"Обземаше го неясна скръб, като отчаянието на есента."

"Смъртта е нещо лично, което буди скръб, отчаяние, безутешност или коравосърдечни размисли. Погребението обаче е обществено явление."

"Не, докато умира, човек бива обичан, мразен, оплакван, изгубван, но веднъж умрял, той става централното украшение на едно сложно и пълно с формалности обществено тържество."

Джон Стайнбек, "Тортила Флет", 1935

издателство "Народна култура", 1985