В отговор на: http://silvermountain.wordpress.com/2008/12/03/rent-a-soul/
Няма да кажа, че не бих продала душата си. Защото ще е проява на лицемерие. Няма да се опитвам да твърдя, че бих я разменила срещу щастието на близките си или тяхното здраве. По-голям егоист съм от това.
Но, честно казано, на прима виста не знам за какво бих направила душата си разменна монета. За пари? Сещам се за въглищаря Петер Мунк, който всъщност размени сърцето си за несекващ джоб моменти. Но това не му донесе щастие. Сещам се и за Фауст (каква изненада). И при него сделката със собственика на казани с катран се оказа неизгодна. Май е време да приключа с моралистките размисли?
Бих продала душата си за всичко, което тя и тялото ми искат сега. За моментните ми капризи, които се сменят като дните в календара.
За пари, които да не ми липсват през целия ми живот.
За кола и нескончаемо количество бензин.
За по-празна София.
За да сменя журналистиката с медицина и да имам по-вдъхновяващо образование и „цел в живота”.
За работа, в която ми плащат навреме и ме пращат да пътувам по целия свят.
За повече увереност в себе си.
За интересен живот.
За...
Всъщност май бих продала душата си за силата да формулирам желанията и амбициите си точно и ясно, така че да не ме унижощат. И за силата и постоянството да постигам онова, което искам.
Няма да кажа, че не бих продала душата си. Защото ще е проява на лицемерие. Няма да се опитвам да твърдя, че бих я разменила срещу щастието на близките си или тяхното здраве. По-голям егоист съм от това.
Но, честно казано, на прима виста не знам за какво бих направила душата си разменна монета. За пари? Сещам се за въглищаря Петер Мунк, който всъщност размени сърцето си за несекващ джоб моменти. Но това не му донесе щастие. Сещам се и за Фауст (каква изненада). И при него сделката със собственика на казани с катран се оказа неизгодна. Май е време да приключа с моралистките размисли?
Бих продала душата си за всичко, което тя и тялото ми искат сега. За моментните ми капризи, които се сменят като дните в календара.
За пари, които да не ми липсват през целия ми живот.
За кола и нескончаемо количество бензин.
За по-празна София.
За да сменя журналистиката с медицина и да имам по-вдъхновяващо образование и „цел в живота”.
За работа, в която ми плащат навреме и ме пращат да пътувам по целия свят.
За повече увереност в себе си.
За интересен живот.
За...
Всъщност май бих продала душата си за силата да формулирам желанията и амбициите си точно и ясно, така че да не ме унижощат. И за силата и постоянството да постигам онова, което искам.