Мой бедни, празни листе… Мой принце… Ти си поет без очи и език. Защото ти си още нероден, необикнал, непрогледнал. Моя единствена обич, ти трепериш пред мен, ти стенеш за моята мастилена милувка, а аз все така мога да ти даря единствено себе си и да се надявам, че моят дар за теб няма да те превърне в зло, обезумяло чудовище.
http://www.sivosten.com/content.php?review.236
http://www.sivosten.com/content.php?review.236
Няма коментари:
Публикуване на коментар