събота, 19 май 2007 г.

Сатурнова дупка

Всъщност започна преди няколко дни. Ако това изобщо е сатурнова дупка.

Цяла седмица съм болна, цяла седмица в работата върша глупости. Мозъчни клизми четири часа дневно. Все едно се наливам с фортранс за съзнанието. В главата ми не остава нищо освен онова, което пълзи по синусите ми и ми причинява зверски болки.

Хип, хип, УРА!

Приветствам този месец, в който се чудя какво съм постигнала за последната година. Месец, в който ми се струва, че няма изход от перпетуум мобилето на ежедневието. Месец, който се влачи мъчително бързо и все повече ме приближава до онзи момент, когато ще си кажа:
-Ето, на 22 съм, а нищо не се е променило.

Защо в това време се отдавам на несигурност, глупави "уж" равносметки и хиляди съмнения? Down in the hole. Enjoying the whole twenty-five days, all the way down to the cake-covered bottom.

I hate it.

Няма коментари:

Публикуване на коментар