вторник, 29 май 2007 г.

Грахчета

Отдадох се на желанието си без всякаки угризения. Вече трети ден слушам с удоволствие различни интерпретации на тема "танго" и се разтапям в музиката. Експериментът Gotan Project се превърна в удоволствие за сетивата - ритмите се преплитат по кожата ми и ме карат да настръхвам. Мъхът по тялото ми се е наелектризирал и гъделичка въздуха в ритъма на Una Musica Brutal. Почти дишам в тази ритмика - отсечено, задъхано, с удоволствие, което се приближава до оргазма.



Ще се върна към хартията. Имам нужда да избягам, да говоря, да крещя. С огромни, печатни букви между редовете.

Чувствам се като грахче в яхния - давя се в соса, който уж е вкусен, но мен ме задушава и убива. Изсмуква свежата ми зеленина и ме оставя да се търкалям по дъното. От време на време огромна лъжица ме завърта по стените на тенджерата, блъска ме във всички други грахчета и после ме оставя да потъна отново. Чак до дъното, което мирише на загоряло.

Под обвивката сърцевината ми се превръща в неприятна белезникава кашица, която избива по страните ми. Ставам доматено солена с дъх на лук и копър.

Всички ние сме грахчета, които чакат милувката на врящите домати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар