Разтвори се, погълни ме. После ме изплюй като семка от грозде - измита и предъвкана. От мен ще покълнне нов живот и някой ще черпи сладост от гроздовете на плътта ми. Някой ден от тялото ми ще потече вино, а времето ще пирува с гъстия ми дъх. От спомена за презряната семка, която трови вкуса ти, ще остане само надежда.