неделя, 30 септември 2007 г.

Lazy weekend

Харесва ми да мързелувам в края на седмицата. Излежавам се, ходя на кино, обядвам навън, може би играя нещо на компютъра и задължително чета. А днес се сдобих с йо-йо. Тази елементарна играчка дълго време ми беше идея фикс, докато един ден съзнанието ми просто се отказа да завижда и аз забравих за нея.

Дървена играчка, чешко производство, с калинка. Странно е как малките неща те карат да се усмихваш. Хубаво е. Толкова рядко оценявам дребните неща в търсене на голямото щастие, в което искам да се удавя. А около мен има безброй дреболии, които ме карат да се усмихвам - йо-йото в ръцете ми, растението в ъгъла, разходката в обедната почивка. Дори мимолетното бягство от офиса понякога е толкова ценно... А светът е толкова пъстър - пълно е с красиви неща, с ценни вещи, с алено небе рано сутрин...

Събудих се точно по изгрев. През прозореца небето бе като ягодов компот над блоковете. Само за едно премигване време изсветля в златисто оранжево и накрая се обагри във ванилено. Като небето във Ванила скай, когато Дейвид започва всичко в съня си. Не искам никой да програмира щастието ми според моите желания. Искам животът ми да се случва и зад ъгъла, под дъжда, да ме дебне моето първо йо-йо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар