Целувка за лека нощ

Нова година - нов късмет. Or so they say.

Моята година започна на същото място, където посрещнах и 2008-ма. С почти същите хора. С други обувки и с различен чифт чорапи. Два дни по-късно я започнах с House MD, 5-ти сезон.

Този път не ми е време за равносметки. Дори пропуснах досадното създаване на списък с неща, на които трябва да се науча. Насилствено. "Да плача по-малко. Да пиша повече. Да спра да спя с плюшени играчки. Да съм по-отговорна." Не. Това беше преди.

Не съм се променила. Защото, както казва д-р Хаус, "Хората не се променят. Искат да се променят. Опитват се." Промяната е патология.

Тази година започна незабележимо. Или почти.

Някъде около полунощ се запитах какво е да целунеш друг човек. Вместо този, когото си целувал през последните 4-5 години. Какво е да се отдадеш на мимолетна емоция с друг човек. Да опиташ чужд вкус. Чужда техника и чужда страст.

В представите си идеализираме хората, с които искаме да се целуваме. Целувките им са точно такива, каквито ни харесват на нас. В моя случай - дълбока, страстна, отривиста. Без допълнителна порция слюнка, мерси. На практика обаче едва ли ще звънят камбани, едва ли ще има "black sensations up and down your spine" и не е много сигурно, че няма да е разочароващо изживяване. Защото човекът се целувка скучно, бавно и лигаво. Например.

Но ако не опиташ, няма как да знаеш.

Аз още не знам.

Не вярвам в изневярата. Вярвам, че си струва да получиш онова, което искаш.

Оригинално изображение: http://i.ehow.com/images/GlobalPhoto/Articles/2180774/kisslipsbydavewicks-main_Full.jpg