сряда, 21 януари 2009 г.

Птиците


Потръпвам. Вятърът повдига ръба на якето ми и нахлува отдолу. Отправя ми заплахи. Вярвам на всяка негова дума и се старая да не му обръщам внимание. Взирам се в небето, натежало от зимни мисли. Току под облаците, които обещават дъжд на синоптиците, две ята птици водят театрална война. Вдигат се над блоковете, кръжат и отново се скриват. Ръкавицата е хвърлена в облаче пера. Над отсрещната кула близнак излитат другите. Завъртат се, само за да се скрият от погледа. Концентричните им кръгове стават все по-големи. Адската компресия на силуетите им се разсейва в пространството. И после пак отсреща излита птица, след нея тръгват другите и като кръгове във вода ятото бяга към краищата на небето.

Премигвам. Войната на птиците е в извивката на крилото, в линията на тялото, във въздушните струи, когато пикират. Предизвикват ме да съм шепа кръв, затворена в пера, понесла се над себе си. Не виждам света през очите им, виждам го през моите. Калта пълзи по токовете на обувките ми, а горе ято птици предизвиква друго.

Източник на изображението: http://www.freefoto.com

3 коментара:

  1. Аз искам да съм птица - да летя!
    Усещам, че в съня си съм го правила.
    Че птицата е толкоз дръзка - тя
    от гравитацията пак се е избавила!

    Поздравче за теб! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Как им завидях сутринта... Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  3. Какво поражда любовта към огнената вода?
    Любовта се случва поради някаква причина. Топка, която лежи на равна повърхност, никога не започва да се движи от само себе си, освен ако не е част от евтин филм на ужасите за тийнейджъри. В реалния свят трябва да има промяна, която да накара топката да се търкаля. Това може да е побутване от котешка лапа, вибрациите от преминаващ камион или земетресение от секс на открито в студена зимна нощ - но винаги си има причина, в противоположен случай, топката просто си стои на едно място. Любовта към огнената вода никога не започва от нищо и никога не спира без причина. Любовта следва същите нютонови закони които сме учили в училище, в часовете по физика - едно тяло в неподвижно състояние ще остане в това състояние, докато външна сила не му въздейства.
    nothing else matters
    във вакханалията с огнена вода е добре да се водим от същите принципи като във вакханалията с метала - колкото повече толкова повече и колкото повече nothing else matters nothing else matters nothing else matters nothing else matters nothing else matters но!
    естествено че винаги има едно но - правилното определяне на времето е всичко.
    Не можеш да се качиш на лодка, която не е пристигнала, нито на лодка, която вече е отплавала. Трябва, въпреки огнената вода и пиянския бокс, и ирланското кафе и ирландския сетер а може би и дървения господ да уцелиш лодката и то твоята - точно когато и дойде времето. Така че - nothing else matters и огнена вода до изчерпване на количеството....

    ОтговорИзтриване