сряда, 22 април 2009 г.

Midnight Melody: Ain't No Sunshine

Минава полунощ. По тялото ми, обвито в корава хавлия, се стича вода. В нея няма сол - само дъх от кожата ми, примесен с настроението на течния елмаз и със спомен от сапун и шампоан. Косата ми е мокра, удавена в реки от влага, очаква копието на гребена и драконовия полъх на сешоара.

Водата се изпарява от мен. Сгрята от пулса, който усещам различен във всяка точка от себе си - ръми във върховете на пръстите ми и с тътен повдига тънкото покривало на шията. Изчезва, разтворена в съня, който целува врата ми и впил жадно устни в мен, оставя следа от зъбите си. Възбуждаща, ледена, приласкаваща диря, в която се разливам като горещина, потекла от беззвучно гърло на чайник. Аз съм и влага, и сол. И обещание за мента и мед в полунощ.

John Waite - Ain't No Sunshine


2 коментара:

  1. Едва ли има мъж (защо само мъж???),който да остане равнодушен към "обещание за мента и мед в полунощ"....:)

    ОтговорИзтриване
  2. Познавам хора, които не обичат мента. И мед. Но мисля, че загубата за небцето и душата е... Е, не е моята. :)

    ОтговорИзтриване