понеделник, 25 май 2009 г.

Amorphis - Skyforger


Състав:
Tomi Joutsen - vocals
Tomi Koivusaari - guitars
Esa Holopainen - guitars
Niclas Etelävuori - bass
Santeri Kallio - keyboards
Jan Rechberger - drums

Съдържание:
1. "Sampo" – 6:08
2. "Silver Bride" – 4:13
3. "From the Heaven of My Heart" – 5:20
4. "Sky Is Mine" – 4:20
5. "Majestic Beast" – 4:19
6. "My Sun" – 4:04
7. "Highest Star" – 4:44
8. "Skyforger" – 5:15
9. "Course of Fate" – 4:15
10. "From Earth I Rose" – 5:04
11. "Godlike Machine" – 5:18 (Digipak Bonus track)
12. "Separated" – 4:17 (Japanese Bonus Track)

Случайно попаднах на новината, че новият албум на Amorphis - Skyforger може да бъде прослушан на MySpace профила на групата. Преди няколко години харесвах Amorphis с мрачното им, агресивно и понякога обречено звучене. Можех да въртя с часове Tuonela и My Kantele и често с удоволствие се потапях в грубите неразбираеми вокали на албумите "The Karelian Isthmus" и "Tales from the Thousand Lakes". После дойде "Am Universum" и дългият път към по-мекото и поп звучене, по който поеха Amorphis, започна да ме отегчава. Саксофоните в следващите им проекти наклониха музикалните ми везни далеч от групата и все пак днес не можах да устоя на любопитството да чуя новото им дългосвирещо творение.

Коментарът ми - не съм изненадана. Щях да съм по-близо до разочарованието, ако имах някакви очаквания. Не намерих нищо, което да грабне слуха ми и да ме откъсне от низа други неща, с които се занимавах, докато слушах. От първата до последната песен не можах да различа къде свършва едното парче и къде започва другото. Единственото изключение беше Majestic Beast - композиция, която звучеше като завръщане към корените. Останалото - емо поп по личното ми мнение. Далеч съм от претенциите на музикалната критика, но за мен Skyforger е посредствен Amorphis и едва ли ще го слушам повече.

Разбира сe, Silver Bride, My Sun, Highest Star и изобщо повечето песни от албума са слушаеми. Ако се нуждаех от лек музикален фон, който да ме изпрати в носталгичното минало на мешките, кубинките, черните дрехи и дългите коси. На първо слушане дори текстовете не можаха да грабнат вниманието ми. Дали Amorphis не прекалиха със застояването в удобния калъп, така че творчеството им да звучи еднообразно, продаваемо, лишено от искрица живот?

А може би аз съм пораснала, без да се усетя?

3 коментара:

  1. Анонимен7 юни 2009 г., 16:02

    така е, като си живееш в свой свят ;)

    ОтговорИзтриване
  2. А може би никога няма да пораснеш? Amorphis се развиха като Ulver да речем. Но друго си е да слушаш In the Nightside Eclipse и да викаш "Много комерсиално, това новото е."
    P.S. Amorphis - Skyforger може би наистина е най-добрия до сега или поне дели места с Tuonela i Elegy.

    ОтговорИзтриване
  3. Е, всичко е въпрос на вкус. На мен Skyforger откровено не ми хареса, не можа да ме грабне с нищо. Но от друга страна го слушах в работно време като музикален фон, което изключва супер задълбочаване. Ако обаче беше толкова добър, колкото твърдиш (който и да си), все нещо щеше да ми прикове ухото. Което така и не стана.

    С едно съм съгласна обаче - Amorphis движат в някаква посока. Дали е положителна, или отрицателна е въпрос на лично мнение.

    ОтговорИзтриване