Дарвин и изкуството на 19. век

Днес попаднах на интересна публикация за Дарвин и изкуството на 19. век. За съжаление не успях да сваля видеото или да го линкна към блога, но за сметка на това направих кратък и не зная доколко успешен превод на двата гласа зад кадър - на кураторите Диана Доналд и Джейн Мънро. Преводът не е буквален, позволила съм си свободата да променя някои пасажи, за да ги изгладя и за да им придам смисъла, който се долавя само на английски.

Кадрите, които са представени във видеото, са заснети на изложбата, с която музеят Фицуилям в Кеймбридж отбелязва 200-годишнината от рождението на Дарвин.

http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/8101520.stm

Една от първите картини, която посетителите на изложбата виждат, е великолепен портрет на Дарвин от Джон Колиър. Портретът е изумително жив, особено в начина, по който Дарвин гледа извън картината, право към нас. И все пак Колиър му придава невероятно достойнство, въпреки че това е един семпъл портрет – липсват знаци за научната дейност на Дарвин или за социалното му положение.

Дарвин започва своята кариера като геолог и е бил силно привлечен от начина, по който изкуството се заема да представи най-новите открития в областта на геологията и палеонтологията. Той е бил силно заинтересован и от начина, по който изкуството и обществото приемат доказателствата, че светът е много по-стар и по-различен от описаното в Библията. Една от най-впечатляващите картини е този пейзаж от Уилям Дайс. Тук е изобразено преминаването на кометата на Донати в небето, фигури и отблясъци на плажа, а на заден план – геологическите слоеве на скалите, които са доказателство за древните пластове, които изграждат земната повърхност.

Най-важната идея на Дарвин е всъщност как действа естествения подбор в природата, елиминирайки слабите животни и съответно по-слабите човешки същества. Това е дърворезба, която се появява в илюстровано издание през Викторианската епоха. Изобразените хора се опитват да се сдобият с достъп до нощен приют. Бездомна майка с нейните деца, пияница и всички други нещастници... Това е изображение на класовия конфликт, на целия проблем за това дали по-слабите членове на обществото трябва да бъдат изхранвани и обгрижвани, или е по-добре да бъдат оставени сред дивата природа на естествения ход на нещата.

Също както в том 1 на „Произход на човека” Дарвин разглежда произхода на човечеството, така и в том 2 той се вглежда по-обстойно в теорията за сексуалния подбор. Дарвин се концентрира върху ухажването при птиците и върху това как хората и по-специално жените сякаш си присвояват мъжкото оперение (и по този начин ролята на ухажващи) като начин да се опитат да продължат възпроизводството на рода. Дарвин заключава, че това е рязък завой спрямо природата, където всъщност женските правят избора, а мъжките екземпляри се опитват да привлекат вниманието им.

Известно е, че голяма част от импресионистите са чели теориите на Дарвин или са го познавали лично чрез свои приятели или научните кръгове. Най-интересен е случаят с тази скулптура на Дега. Балетната дреха тук днес е екипът за уроците по балет на всяко малко момиченце. По онова време обаче, един критик казва, че тази скулптура е по-скоро за музей по антропология или физиология, отколкото за музей по изкуство. Причините за това са няколко – критиците откриват нещо животинско в чертите на момичето, а самата скулптура още тогава е изложена в стъклена витрина. Според критиците това щяло да напомня на посетителите за нещата, изложени в стъклени буркани, които можеш да видиш в музеите по естествена история, например.