IMDb Top 250: „Списъка на Шиндлер” (1993)

От доста време насам ми се ще да изгледам 250-те филма, включени в топ класацията на IMDb.com. Откъде дойде идеята – гледам твърде много бози, а току виж в този списък попаднало нещо интересно, някаква класика, a must. Приемам го горе долу като онези книги тип „Х филма, които да видиш”, „Y града, които да посетиш”, “Z ястия, които да опиташ”. Това е малко, като да разчиташ някой друг да ти даде тон в живота, но пък нищо не пречи да се поуча от чуждия опит и да си сверя часовника.

Когато си копирах табличката с кинематографските заглавия, установих, че повечето са ми познати, а доста сериозен брой вече съм изгледала. Реших да започна със „Списъка на Шиндлер” – филм, за който съм чувала много, но до този момент така и не ми беше попадал.

Списъка на Шиндлер (1993)
Оригинално заглавие: Schindler’s List
Режисьор: Стивън Спилбърг
В ролите: Лиъм Нийсън, Ралф Файнс, Бен Кингсли

Ще ми се да можех да се впусна в критически размисли за „Списъка на Шиндлер” – от сорта на това колко добре е сниман, как чернобелият колорит е великолепен стилистичен похват, че детайлите нямат грешка, че актьорската игра на Нийсън, Файнс и Кингсли сравнява със земята филмите, които съм гледала през последните години, че... Само че този филм породи у мен основно страсти – накара ме да роня сълзи пред екрана, сви стомаха ми на топка, изстиска ме и накрая ми извади 3-те часа екранно време през носа. Не се почувствах по-добър или по-лош човек. Зарадвах се, че не съм живяла в онова време на ревностен геноцид и психопатски извращения, в чиято справедливост някой някъде е вярвал. За няколко часа си казах, че трябва да съм благодарна за живота, който имам – не да спра да искам повече, а просто да се радвам на успехите и на спокойствието, които ми дава моето време.

Да, лентата е гениална – от пестеливото цветово решение, през работата на оператора и актьорската игра чак до атмосферата, сюжета и посланието. Не беше дъвка за окото или слабително за душата, а доста въздействащ филмов разказ по истинска история. Втората световна война, Полша, хиляда евреи и един човек, който откупува свободата им с цената на почти всичко, което има. Оскар Шиндлер се превръща от предприемчив и чаровен мошеник в герой само за 3 часа пред екрана. Всъщност свалям му шапка, защото блъфът му е перфектен – член на нацистката партия, приятел с военни и есесовци от най-висшия ешалон, работи за военната индустрия, наема евреите, не за да ги спаси, а защото му е по-евтино, дори милосърдните му жестове се тълкуват като акт на жестокост и в крайна сметка капитулацията го сварва като беглец. Покрай всичко това с помощта на своя счетоводител Ицхак Щерн(Бен Кингсли) успява да озапти Амон Гет (Ралф Файнс, който по мое мнение е гениален психопат и изрод, разкъсван от противоречия и подхранвана от войната лудост) и да измъкне от нацистките лапи близо 1100 евреи (част от които извежда от Аушвиц).

Това е филм, който едва ли ще си позволя да гледам втори път, но със сигурност ми остави отпечатък.

***
Oskar Schindler: Look, All you have to do is tell me what it's worth to you. What's a person worth to you?
Amon Goeth: No, no, no, No. What's one worth to you!
***
Oskar Schindler: I could have got more out. I could have got more. I don't know. If I'd just... I could have got more.
Itzhak Stern: Oskar, there are eleven hundred people who are alive because of you. Look at them.
Oskar Schindler: If I'd made more money... I threw away so much money. You have no idea. If I'd just...
Itzhak Stern: There will be generations because of what you did.
Oskar Schindler: I didn't do enough!
Itzhak Stern: You did so much.
[Schindler looks at his car]
Oskar Schindler: This car. Goeth would have bought this car. Why did I keep the car? Ten people right there. Ten people. Ten more people.
[removing Nazi pin from lapel]
Oskar Schindler: This pin. Two people. This is gold. Two more people. He would have given me two for it, at least one. One more person. A person, Stern. For this.
[sobbing]
Oskar Schindler: I could have gotten one more person... and I didn't! And I... I didn't!