сряда, 22 юли 2009 г.

Аз и Twitter


Напоследък доста често чувам за Twitter. Еди кой си туитва, някой си бил в Twitter, Барак Обама има профил в Twitter. Звучеше ми сякаш това е поредната хитова социална мрежа. По някаква причина в съзнанието ми се въртеше идеята, че Twitter е нещо като Digg или Svejo. (Нямам обяснение за последното.)

Снощи проверих теорията си. Докато чаках да ми се доспи (някъде около 1-2 ч. след полунощ), реших да разбера сама какво е Twitter. Един вид "Отидох, видях, победи ме".

Какво се прави там?
Е, оказа се хитова социална мрежа. Но нямаше нищо общо със заблудата в главата ми. В общи линии това е нещо като миниблог - някакви хора съобщават на света какво правят в рамките на до 140 символа.
Можеш да публикуваш постоянно (има възможност за конфигуриране на мобилния телефон, за да анонсираш какво ти се случва и далеч от компютъра).
Можеш да пускаш линкове.
А, разбира се - можеш да си го сложиш в блога или във Facebook профила (да, вече го направих - може и да е досадно, но вербалния ми ексхибиционизъм просто напираше за това).
Можеш дори да си изтеглиш някакви програмки за компютъра и iPhone-а или джаджи за сайта, чрез които да следиш какво се случва постоянно. (Явно Twitter e някаква краста/мания/Интернет дрога.)
Стандартно можеш да си сложиш снимка на профила, да публикуваш информация за себе си до 160 символа, да линкнеш профила си към сайта/блога си, да си смениш оформлението на сайта. Да живее персонализацията!
Можеш (едва ли някой се е съмнявал) да си поканиш приятелите, познатите, партньорите да се включат в забавлението.
Можеш да си търсиш хора, които да добавиш и да следиш какво правят денонощно (твърде воайорско). Същото се отнася и за проекти, издания, филми, фирми и т.н.

Защо Twitter?
Не ми е много ясно каква е идеята. Може би Twitter трябва да разтовари блоговете от едноредовите публикации в стил "Скучно ми е". Според създателите му би трябвало чрез него да държиш в течение приятелите и близките си навсякъде по света какво се случва с теб, сега, конкретно в живота ти (например - "Кацнах в Палермо, имаше турбуленция, зомби съм." или "Ям омари на една ръка разстояние от Клайв Оуен - изяжте се от яд.")

От друга страна, може би целта е по-скоро терапевтична - да изкарваш от себе си всичко на момента. В лошо настроение си - отнася го миниблога, щастлив си - крещиш го на света, гледал си новия филм на Джони Деп (още не знам дали ми харесва) - все ще се намери кой в Twitter да те закачи на тази тема, имаш запек (творчески, да речем) - експериментираш с разнообразни фрази. Да, така ми харесва. Но може да бъде доста отблъскващо - да не говорим, че културата в Мрежата не ти позволява да си абсолютно искрен (в името на терапията). Винаги лъжеш - дали като премисляш три пъти изречението си, дали като го редактираш месеци по-късно, дали като гледаш в бъдещето и се стараеш да си изградиш качествен виртуален имидж (защото гаджетата и работодателите също ползват Интернет).

Удобно е и за бизнеса - правиш си профил на някакъв проект за клиент и постоянно пускаш ъпдейти какво се случва ("Идейният проект е готов.", "Направихме дизайна.", "Купихме машините." и все неща в този дух). Хубаво е и за стартиране на разни кампании (въпреки че Facebook все още бие в това направление). Какво имам предвид - следят те да речем 200 човека, ти пускаш един ред инфо за личната ти акция "Безплатни целувки при Лодки." Тези, които те следят, може би се интересуват (защото в профила ти има снимка на убийствено секси плътни влажни устни) и започват да коментират. Тях ги следят други потребители - реакцията е лавинообразна. Изведнъж на Лодки се изсипват 3000 човека, които искат да се целуват безплатно. Е, винаги съществува възможността от ефекта на "разваления телефон" и да се изсипят хора, които искат да си купят бензин например.

Хрумват ми и разни други приложения - основно за т.нар. публицисти на звездите и wannabe-тата. Колко ли е сладко да пускаш слухове, които вдигат акциите на клиента ти до небесата?
Да, Twitter определено предоставя възможността за скоростно разпространение на информация (ако излезем от рамката на "Кажи на приятелите си какво ти се случва," която уж е ядрото на проекта). Пропаганда, манипулация и какви ли не други алабалистики. И все пак не е лош начин да избиеш напрежението.

Една симбиоза между ексхибиционизъм и воайорство. Системата се самозадоволява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар