Показват се публикациите с етикет любопитно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любопитно. Показване на всички публикации

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Бельо на свобода

Покрай многото гледане на филми американско производство научих интересната подробност, че в САЩ носенето на бельо не е особено популярно. По някаква причина мадамите си слагат гащи само в момента на върховно съблазняване, когато блясъкът на марката Victoria's Secret трябва да зашемети любимия и да разпали сластен огън в слабините му.

Предполагам, че всички онези обречени на затвор гащички, всъщност кръстосват небесата, когато американските им собственички не гледат. И веднага се сещам за песента на Helloween - If I Could Fly.



Вдъхновено от: The Frisky

петък, 7 август 2009 г.

Краставици, момичета!

ТИ! Злоупотребяваш ли с краставици?!

Чудя се как да коментирам това клипче. :) Хрумват ми разни вицове за монахини и краставици. И не мога да спра да се кискам. С благодарности към Google Reader и The Frisky.


вторник, 4 август 2009 г.

10 бързи неща за среднощно похапване

Добре де, минава полунощ, измих си зъбите, но съм малко нещо гладна. Докато се чудех какво точно да пусна днес, започнах да си представям разни апетитни неща за похапване ала Пепеляшка (тези храни обаче няма да се превърнат в тикви). Ето малко идеи:

1. Резен пъпеш. Сочен или хлебен. Ароматен, вкусен, топящ се в устата с идеалния цвят и текстура, расъл на какъвто си склон ще, но озовал се в моя хладилник.

2. Грозде със сирене. Да, захарни еротични зърна грозде и твърдо бяло сирене. Идеалната комбинация.

3. Филийка с лютеница. Тази идея може би има нещо общо с разчистването на хладилника, което проведох днес. Оказа се, че по рафтовете се мъдрят 5 различни бурканчета (3 от които еднаква марка и разновидност в различен стадий на мухлясване). Но да, филийка не много твърд хляб с тънък слой стипчива сладко-кисела лютеница. За предпочитане с хорце на Булконс.

4. Домат и сирене. Захапваш го като ябълка и доматената сърцевина ти потича по брадичката. Хищно си отчупваш парче сирене и потъваш в класическия вкус. Може да се модифицира с моцарела. Уважавам и варианта с ябълка и сирене.

5. Препечена филийка с масло. Дюс, натюр, плейн. Златист загар, леко хрупкане и ароматно първокачествено масло Президент. Ароматът е уникален, вкусът също. Да не се смесва с чубрици и други ексхибиционистични идеи. А да, и не прибирай тостера.

6. Кокосови или какаови бисквити с ледено прясно мляко. Идеалната комбинация, ако стомахът ти пристъргва за нещо сладичко, а езикът ти крещи от захарна абстиненция. Бисквитите са хрупкави и трошливи, млякото гъсто и студено. А да, непременно дръж прясното мляко добре покрито или в добре затворена опаковка. Иначе абсорбира разнообразни странни миризми от хладилника.

7. Филийка хляб и шепа маслини. Аз лично предпочитам зелените и обикновено имам поне 200 гр. в хладилника от тях. Но знам, че повечето хора ги предпочитат черни и лъскави. Дайте ми зелена солена маслина с пълнеж от чушка или бадем или пък най-обикновена с или без костилка. Просто да не е стара и вмирисана.

8. Блокче кашкавал. Качествен обаче. Леко мазен, мек и гъвкав, но не гумен. Топящ се в устата, сладък, но с лека горчива жилка. Едно продълговато паралелепипедче е идеално. Вместо морков. Без или с хляб.

9. Кисело мляко с или без плод, с или без зеленчук, с или без мармалад. Просто кисело мляко. С голямата лъжица. Особено ако си го подквасваш вкъщи в голяма тенджера например. Тогава вадиш директно черпака и започваш да поглъщаш освежаващата цивилизация, която бациликус булгарикус са си създали. Същият ефект се постига с йогурт, Активиа и тем подобни измишльотини.

10. Сладолед. Не е особено засищащо. Но... Да, заслужава си. Особено през лятото. Личните ми фаворити са ментовият сладолед с шоколадови парченца на Джимис и шоколадовият сладолед или пък Тирамисуто на Дарко. Мда....

неделя, 2 август 2009 г.

10 неща, които мразя в Интернет

Ей така от нищото - импулсивно и на български, без да копирам нещата в онзи англоезичен проект.

1. Анонимността
Досущ в стила на зодията ми (Близнаци за пропусналите), тук идва едно противоречие. Мразя анонимността в Интернет. И я обожавам. Мразя я, защото хората се крият зад нови самоличности, зад това, което не им стиска да бъдат, защото не са това, което са.

2. Периодичната смяна на чатовете
Започнах с mIRC, оказа се, че се пренасели и се прехвърлих изцяло в ICQ. После дойде Skype, приятелите ми се преселиха там, от работа ми направиха служебен потребител и... Наложи се да свикна с новото чудо на техниката. Не го обичам. Дори не го харесвам. Понасям го с нежелание и със скрита любов към дупещото се смайли. И слънчицето.

3. Винаги има нова хитова социална мрежа
Постоянно получавам покани за поредната социална мрежа, която уж била върхът. Като се започне от hi5, мине се през MySpace, стигне се до Facebook и кой знае още какво. Новият връх е Twitter, но той е съвсем друга бира.

4. Задушаващото количество информация
Най-големият плюс на Интернет, който обаче изисква доста лични качества у потребителя за да не се превърне и в най-сериозния минус. За да се възползваш от цялото богатство на мрежата, трябва да знаеш как: а) да търсиш, б)да ровиш, в)да филтрираш намереното, г)да пропускаш порното.

5. Някой явно смята, че трябва да си увелича пениса
Вярно, че личният ми живот е в застой, но това не се дължи на размера. Поне не на моя размер. И определено харесвам интимните си части в сегашния им вид.

6. Пощата не е това, което беше
Във време оно, когато бяхме млади и dial-up-ът беше всичко, за което мечтаехме, e-mail-ите можеха да са дълги, можеха да са емо, можеха да са какво ли не. Напоследък електронната поща все повече се превръща в някакъв чат със закъснение. "Зает съм, обади ми се." Мобилните телефони промениха всичко.

7. Навсякъде има мои отпечатъци
Сякаш Интернет е местопрестъплението, а аз съм главният заподозрян. Напиша ли "Ива Коевска" или "Iva Koevska" в Google, излиза какво ли не - от дългия ми стаж в Сивостен, през проекта ми към часовте по английски в СУ до участието ми в разни петиции. Има неща, които предпочитам да ги няма.

8. Ставам зависима
Има ли нужда от разяснения?

9. Онлайн игричките
О, да. Влез във Facebook и ще попаднете на MafiaWars, Ghost Trappers, Farm Buddies и още хиляди, хиляди зарибяващи, поглъщащи времето, пристрастяващи, унищожаващи сиви клетки игрички. Те уж изискват да им обръщаш внимание на 15 минути или 15 пъти дневно. В един момент се оказва, че си залепен за екрана и гледаш таймера за обратното броене като хипнотизиран.

10. Доставчика си
Дори да е перфектният доставчик, веднъж на пет години ще ти падне нета. В най-важния момент.

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Tampax Dance

Добре де, не съм много оригинална, но все пак. :) Ново попадение в Google Reader. Този път от TheFrisky.



Доста по-добра демонстрация на качество от синята течност, а?

сряда, 22 юли 2009 г.

Аз и Twitter


Напоследък доста често чувам за Twitter. Еди кой си туитва, някой си бил в Twitter, Барак Обама има профил в Twitter. Звучеше ми сякаш това е поредната хитова социална мрежа. По някаква причина в съзнанието ми се въртеше идеята, че Twitter е нещо като Digg или Svejo. (Нямам обяснение за последното.)

Снощи проверих теорията си. Докато чаках да ми се доспи (някъде около 1-2 ч. след полунощ), реших да разбера сама какво е Twitter. Един вид "Отидох, видях, победи ме".

Какво се прави там?
Е, оказа се хитова социална мрежа. Но нямаше нищо общо със заблудата в главата ми. В общи линии това е нещо като миниблог - някакви хора съобщават на света какво правят в рамките на до 140 символа.
Можеш да публикуваш постоянно (има възможност за конфигуриране на мобилния телефон, за да анонсираш какво ти се случва и далеч от компютъра).
Можеш да пускаш линкове.
А, разбира се - можеш да си го сложиш в блога или във Facebook профила (да, вече го направих - може и да е досадно, но вербалния ми ексхибиционизъм просто напираше за това).
Можеш дори да си изтеглиш някакви програмки за компютъра и iPhone-а или джаджи за сайта, чрез които да следиш какво се случва постоянно. (Явно Twitter e някаква краста/мания/Интернет дрога.)
Стандартно можеш да си сложиш снимка на профила, да публикуваш информация за себе си до 160 символа, да линкнеш профила си към сайта/блога си, да си смениш оформлението на сайта. Да живее персонализацията!
Можеш (едва ли някой се е съмнявал) да си поканиш приятелите, познатите, партньорите да се включат в забавлението.
Можеш да си търсиш хора, които да добавиш и да следиш какво правят денонощно (твърде воайорско). Същото се отнася и за проекти, издания, филми, фирми и т.н.

Защо Twitter?
Не ми е много ясно каква е идеята. Може би Twitter трябва да разтовари блоговете от едноредовите публикации в стил "Скучно ми е". Според създателите му би трябвало чрез него да държиш в течение приятелите и близките си навсякъде по света какво се случва с теб, сега, конкретно в живота ти (например - "Кацнах в Палермо, имаше турбуленция, зомби съм." или "Ям омари на една ръка разстояние от Клайв Оуен - изяжте се от яд.")

От друга страна, може би целта е по-скоро терапевтична - да изкарваш от себе си всичко на момента. В лошо настроение си - отнася го миниблога, щастлив си - крещиш го на света, гледал си новия филм на Джони Деп (още не знам дали ми харесва) - все ще се намери кой в Twitter да те закачи на тази тема, имаш запек (творчески, да речем) - експериментираш с разнообразни фрази. Да, така ми харесва. Но може да бъде доста отблъскващо - да не говорим, че културата в Мрежата не ти позволява да си абсолютно искрен (в името на терапията). Винаги лъжеш - дали като премисляш три пъти изречението си, дали като го редактираш месеци по-късно, дали като гледаш в бъдещето и се стараеш да си изградиш качествен виртуален имидж (защото гаджетата и работодателите също ползват Интернет).

Удобно е и за бизнеса - правиш си профил на някакъв проект за клиент и постоянно пускаш ъпдейти какво се случва ("Идейният проект е готов.", "Направихме дизайна.", "Купихме машините." и все неща в този дух). Хубаво е и за стартиране на разни кампании (въпреки че Facebook все още бие в това направление). Какво имам предвид - следят те да речем 200 човека, ти пускаш един ред инфо за личната ти акция "Безплатни целувки при Лодки." Тези, които те следят, може би се интересуват (защото в профила ти има снимка на убийствено секси плътни влажни устни) и започват да коментират. Тях ги следят други потребители - реакцията е лавинообразна. Изведнъж на Лодки се изсипват 3000 човека, които искат да се целуват безплатно. Е, винаги съществува възможността от ефекта на "разваления телефон" и да се изсипят хора, които искат да си купят бензин например.

Хрумват ми и разни други приложения - основно за т.нар. публицисти на звездите и wannabe-тата. Колко ли е сладко да пускаш слухове, които вдигат акциите на клиента ти до небесата?
Да, Twitter определено предоставя възможността за скоростно разпространение на информация (ако излезем от рамката на "Кажи на приятелите си какво ти се случва," която уж е ядрото на проекта). Пропаганда, манипулация и какви ли не други алабалистики. И все пак не е лош начин да избиеш напрежението.

Една симбиоза между ексхибиционизъм и воайорство. Системата се самозадоволява.

Мъжете и жените според търсенето в Google

Без връзка с нищо, което съм писала досега, ето нещо забавно. Докато си разглеждах Google Reader, попаднах на публикация в Contexts (доста интересен портал впрочем) - What do people google?

Ето го и оригиналното изображение, взето от http://imgur.com/ZIzDi.jpg



От цялата работа става ясно, че хората се вълнуват защо жените са в лошо настроение и защо мъжете харесват гърди. Има и фундаментални въпроси като "Защо връзките са толкова сложни?"

Няма да си вадя някакви дълбоки умозаключения. Така или иначе отговорът е 42.

неделя, 24 май 2009 г.

Земетресение

Да, някъде около 19:20 ч., докато си губех времето с поредния тест във Facebook, табуретката леко се разтресе. Няколко минути по-късно по Нова ТВ и на страницата на Агенция "Фокус" излезе информация, че в София е усетено слабо земетресение. Някъде около 19:25 ч. имаше вторичен трус, доста по-лек от първия.

В последните новини от "Фокус" пишат, че земетресението е усетено силно в Разлог и в Благоевград.

Off-topic
Защо никога не хуквам да излизам на улицата?