четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Sad wings of destiny

Наскоро, по съвсем същия повод, който ме изкара от равновесие днес, отбелязах, че музиката на Роб Халфорд е единственото нещо, което успява да ме изрита с шут от лошото настроение, да ми вдъхне увереност и да ме накара да си поема спокойно дъх. Достатъчно ми е да чуя само едно от любимите ми парчета, за да ми дойде силата и да повярвам, че на хоризонта се очертава съвсем ясен, свеж, зимен изгрев с дъх на пролет. За всички фенове на един от най-великите музиканти, истинския Metal God, my own Painkiller, пускам това парче след месеци застой:


1 коментар: