Боли ме да съм никоя,
да съм вратата,
която все затръшваш зад гърба си.
Омръзна ми да скърцам оглушително
и да ме лашкат ветровете на промяната.
А ти, извадил брадвата на думите,
разкъсваш с пукот уморената ми дървесина.
Аз знам, отдавна в плановете ти
съм само няколко подпалки за чуждото огнище.
Не зная колко ще горя във вашата камина,
но се надявам, че след ремонта,
усетил полъха на бурята,
ще видиш, че ме няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар