четвъртък, 18 март 2010 г.

Без думи

Понякога оставам без глас, с куп неизречени думи на върха на езика ми. Тогава съм гола емоция, нерв, опънат до скъсване, жица, по която балансирам между две бездни. Превръщам се в трева, която изгаря под парещите лъчи на слънцето, и обръщам гръб на всичко, което искам и бих могла да кажа. Под нозете ми остават шепоти, обърнати навътре към мен, с хастара навън. Те пълнят устата ми с памук до пръсване. Наливат в гърлото ми пелин, който изгаря с ароматната си горчивина.

Нямам какво да кажа.
И не искам да говоря.


Няма коментари:

Публикуване на коментар