Слънцето се завърна

Не знам колко дни валя. Не съм ги броила. София потъна в локви, чиято повърхност тихо потръпваше. Обичам дъжда, под него е спокойно и сънливо. Повече обаче обичам слънцето. След толкова дни, в които го нямаше, в които копнеех облаците да се разпръснат, то най-сетне отново е тук.

Събудих се рано от светлината, която се отразяваше в ламинирания паркет и необезпокоявана се разхождаше по клепачите ми. Нямах сили за нищо друго, освен да прошепна: "Слънце, слънце, слънце" и да се усмихна широко. После заспах така, със слънцето, което разтегляше устните ми до ушите.

Топло е, слънчево е и съм по-щастлива. Усмихвайте се широко :)