Слънцето се завърна

Не знам колко дни валя. Не съм ги броила. София потъна в локви, чиято повърхност тихо потръпваше. Обичам дъжда, под него е спокойно и сънливо. Повече обаче обичам слънцето. След толкова дни, в които го нямаше, в които копнеех облаците да се разпръснат, то най-сетне отново е тук.

Събудих се рано от светлината, която се отразяваше в ламинирания паркет и необезпокоявана се разхождаше по клепачите ми. Нямах сили за нищо друго, освен да прошепна: "Слънце, слънце, слънце" и да се усмихна широко. После заспах така, със слънцето, което разтегляше устните ми до ушите.

Топло е, слънчево е и съм по-щастлива. Усмихвайте се широко :)

Мокро утро

Източник на изображението: http://www.10klakes.com/blog/wp-content/uploads/2009/03/spring-rain.jpg

Не, далеч съм от мисълта за съботна еротика. Просто днес утрото дойде с една от онези пролетни бури, които идват като мимолетно увлечение или любов от пръв поглед. Пречисти въздуха и изчезна. Едва ли трая и повече от пет минути с вятъра, който огъваше сърцето ми и караше гредите на покрива да скърцат, и с оглушаващия порой. После асфалтът остана мокър, листата на дърветата и тревата миришеха на онази свежест, която обещават по рекламите за перилни препарати, но никога не можеш да намериш в пералната си машина, а аз се разделих със снощното главоболие и съмненията дали да изляза с колелото.

В днешната работна събота поех към работа на велосипед. При това с огромна доза ентусиазъм, защото довечера мисля да се включва в преброяването на велосипедистите (за повече инфо цъкни точно тук). Ще си тръгна по-рано от службата и ще запраша със страшна скорост към зала Универсиада. Мисля да стигна до Орлов мост и оттам да се пусна по „Иван Асен” и „Шипченски проход”.

Въпреки че беше мокро, въпреки че макар и с калници, успях да си оплескам раницата, въпреки всичко пътуването тази сутрин беше чудесно. Въздухът беше още хладен от дъжда, нямаше много хора и коли, а в парка „Заимов” цветовете на кестените бяха оцветили черните алеи в бяло и розово. Далеч беше от естетиката на цъфналите вишни в Япония, но беше красиво и особено да премина с тежките гуми на колелото си върху тази отронена покривка. Оставих следа след себе си, но не съм особено горда от това.

Що се отнася до вчерашния ден – най-накрая имах възможността да тествам новата велоалея, в която се превръща пешеходната зона по бул. „Цар Борис III”. От Руски паметник до ул. „Софийски герой” (това включва и трасето по бул. „Едуард И. Тотлебен”) все още е старата настилка – тясна лента от натрошен и изтрит от времето асфалт. Кара се прилично. Някъде около ул. „Софийски герой” са валяците. След кратката чакълена отсечка, барикадирана от машините, започва хубавият асфалт. Гладък и черен като огледало, при вчерашния слънчев ден той беше почти заслепяващ. Равната настилка е чудесна за каране – въпреки че бях позагубила форма, почти не се изморих и се справих с разстоянието до Околомръсното само с една почивка за малко вода. Трябва да му се признае на бат Бойко – това е едно добро дело. Но трябва и да отбележа, че една велоалея пролет не прави (впрочем установих, че по бул. „Евлоги Георгиев” е изникнала още една велоалея в посока Орлов Мост-Малък Градски Театър, но не съм я тествала).

Тук е моментът да спомена и недоумението си обаче. На няколко места с наближаването на кръстовищата черният нов асфалт се превръща без предупреждение в чакълеста отсечка, която преминава в старата настилка на улицата. След това има нова офроуд зона и отново чист асфалт. С изключение на тези участъци преминаването по новата велоалея беше едно истинско удоволствие (без да казвам нищо за облаците прах, които вдигат колите, и съответните газове). Питам се обаче, къде изчезнаха розовите лехи от тази пешеходна велоалея?

Майска рекапитулация

Най-дългият, най-мързелив уикенд свърши. Цели шест дни почивка и нищо друго, освен малко творчески напъни и най-любвеобилната котка на света. Подарих си много сън, приятни часове с майка ми и екс домашния любимец, време да прочета кореспонденцията на Тургенев с Полин Виардо и новия брой на Amica, както и малко разбиване на творческия блок с упорито щракане по клавиатурата. За плодовете от писането – след около месец, месец и половина евентуално ще споделя какво е станало.

А междувременно си помечтах за няколко екскурзии – до Париж, обиколка из Скандинавските столици и тур по Скандинавските фиорди. Дотогава – на 14 юни ще се опитам да организирам скок с бънджи от Клисура. Засега много навити – малко конкретика.

Любопитно е в колко малко думи можеш да събереш почти цяла седмица от живота си. А има дни, които могат да бъдат описани в няколко страници. Всичко е в усещането за нещата – в способността да видиш разцъфналите цветя по ул. „Шипка” или да почувстваш как вятърът носи люляково оцветени венчелистчета от някакво непознато дърво под краката ти, примесени с прах и мъх от дърветата. Да чуеш тишината на града, която никога не е нещо по-беззвучно от ромона на колела в далечината, писъка на аларма в съседната улица и шепота от околните апартаменти. Дори жуженето на електроуредите, към което сме привикнали, е шум и липса на тишина. Много е трудно да отвориш блендата на сетивата си и да запечаташ върху себе си околния свят. Особено когато си част от големия град и неуморно шеташ по улиците, вглъбен в себе си, заглушен от слушалките на плейъра, заслепен от тъмните очила, сгушен в марковите дрехи.

Понякога е хубаво да си сам.

Песен на деня - 28 април 2009

Пеперудите в стомаха ми се превръщат в колибрита. Пърхащи, шарени, цветни и еуфорични. Ако някой сложи ръка върху сърцето ми, ще усети полъха от крилете им. Предпочитам да не търся обяснение, не ми е нужно нищо прозаично! Пролетта блести в най-ярките си цветове дори под похлупака от облаци и смог.

Asle Bjorn, Leya, Anne K - Lucky You

Песен на деня - 24 април 2009

Пролетта крие в ръцете си инжекции еуфория. Достатъчно е да подадеш сгъвката на лакътя си и да оставиш слънчевите лъчи да се разтворят в кръвта.

Mylene Farmer - Innamoramento

Песен на деня - 14 април 2009

В интерес на истината, песента за днешния ден избрах вчера под дъжда. Днес е все толкова мрачно и все така обещава да вали. В това есенно-пролетно утро се събудих с ясното съзнание, че трябва да се обадя на майка ми и да и кажа, че я обичам. Ей така, защото по принцип не правя такива неща. Колкото и да е трудно спонтанно да изразиш чувствата си пред любимите си хора, чувството от това е сравнимо само с топлите слънчеви лъчи, които барабанят в сърцето през първите дни на пролетта.

Mandragora Scream - Crying Clouds

Песен на деня - 27 март 2009

Вчера зимата все още се прокрадваше в сенките. Днес, напук на всички студени фронтове и маси студен атлантически въздух, слънцето напича през прозорците. В най-тъмните ъгълчета на душата още има лед.

Петък е. Време да се настроим за уикенда. За повече слънце. За повече приятели. За повече от себе си.

Joe Cocker - Summer In The City

Hot town summer in the city
Back of my neck getting dirt and gritty
Been down, isn't it a pity
Doesn't seem to be a shadow in the city
All around people looking half dead
Walking on the sidewalk hotter than a match head

But at night it's a different world
Go out and find a girl
Come on, come on and dance all night
Despite the heat it will be alright
And babe, don't you know it's a pity
The days can't be like the night
In the summer in the city
In the summer in the city

Cool town, evening in the city
Dressed so fine and looking so pritty
Cool cat lookin for a kitty
Gonna look in every corner of the city
Till I'm weezin like a bus stop
Running up the stairs gonna meet ya on the roof top

But at night it's a different world
Go out and find a girl
Come on, come on lets dance all night
Despite the heat it will be alright
And babe, don't you know it's a pity
The days can't be like the night
In the summer in the city
In the summer in the city

Solo

But at night it's a different world
Go out and find a girl
Come on, come on lets dance all night
Despite the heatit will be alright
And babe don't you know it's a pity
The days can't be like the night
In the summer in the city
In the summer in the city

Hot town summer in the city

Песен на деня - 26 март 2009

Днес съм в любвеобилно и гушкаво настроение. Не раздавам free hugs, но ми е едно такова... леко романтично, украсено в оловните тонове на отиващата си зима и устремено към слънчевите лъчи. С пожелание за позитивен ден:

ZZ Top - Gimme All Your Lovin'

I got to have a shot of what you got is oh so sweet.
You got to make it hot, like a boomerang I need a repeat,

Gimme all your lovin, all your hugs and kisses too,
Gimme all your lovin, dont let up until were through,

You got to whip it up and hit me like a ton of lead,
If I blow my top will you let it go to your head?

Gimme all your lovin, all your hugs and kisses too,
Gimme all your lovin, dont let up until were through.

You got to move it up and use it like a scrеwball would.
You got to pack it up, work it like a new boy should.

Gimme all your lovin, all your hugs and kisses too.
Gimme all your lovin, dont let up until were through.

Песен на деня - 20 март 2009

С поглед, устремен към небето, и с очи, пълно с лято, днес не ми беше трудно да си избера песен на деня. Идва пролетта. Някъде по пладне.

Iron Maiden - Aces High

There goes the siren that warns of the air raid
Then comes the sound of the guns sending flak
Out for the scramble weve got to get airborne
Got to get up for the coming attack.

Jump in the cockpit and start up the engines
Remove all the wheelblocks theres no time to waste
Gathering speed as we head down the runway
Gotta get airborne before its too late.

Running, scrambling, flying
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live. aces high.

Move in to fire at the mainstream of bombers
Let off a sharp burst and then turn away
Roll over, spin round and come in behind them
Move to their blindsides and firing again.

Bandits at 8 oclock move in behind us
Ten me-109s out of the sun
Ascending and turning our spitfires to face them
Heading straight for them I press down my guns

Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, aces high.

Песен на деня - 11 март 2009

Има дни, в които не вали. Слънцето се пързаля по покривите, капчуците ронят сълзи по зимата, а локвите са се скрили под фини корички лед. В един такъв ден сънят е способен да прогони усмивката от лицето и да я задържи в лепкавия си капан. Сънувах... Хубави неща, от онези, заради които ти се иска цял ден да вали.

Ion - Goodbye Johnny Dear

Just twenty years ago today, I grasped my mother's hand,
She kissed and blessed her only son, going to a foreign land;
The neighbours took me from her breast and told her I must go,
But I could hear my mother's voice, though her words were sweet and low.
Goodbye, Johnny dear, when you're far away,
Don't forget your dear old mother far across the sea;
Write a letter now and then and send her all you can,
And don't forget where e'er you roam that you're an Irishman.

I sailed away from Queenstown, that is the cove of Cork,
A very pleasant voyage we had and soon we're in New York;
I'd plenty of friends to meet me there and work I got next day,
But with all the hospitality I could hear my mother say.

Goodbye, Johnny dear, when you're far away,
Don't forget your dear old mother far across the sea;
Write a letter now and then and send her all you can,
And don't forget where e'er you roam that you're an Irishman.

One day a letter came to me, it came from Ireland,
The postmark showed it came from home, it was not my mother's hand;
'Twas father who had wrote to say that she had passed away,
And just as if from Heaven above I could hear my mother say.

Goodbye, Johnny dear, when you're far away,
Don't forget your dear old mother far across the sea;
Write a letter now and then and send her all you can,
And don't forget where e'er you roam that you're an Irishman.