неделя, 18 ноември 2012 г.

Котка в дъжда


За прочистване на ума между срещите със Стайнбек си устройвам блиц занимания с Хемингуей. Обикалям го отдалеч и пристъпвам към него внимателно, на къси разкази, така че да не се изплаша. В края на плахата ми разходка ме очаква "Старецът и морето", но началото й беше "Котка в дъжда".

Късите разкази са като шот. Изпиваш ги на един дъх и знаеш, че можеш още. Жаден си за следващия и нямаш представа, ей така, между шотовете, кога си прекалил.

Изсмуках "Котка в дъжда" на един дъ. Трябваше ми време, може би ден, за да започна да усещам опияниението от простичката история за копнежа да си друг и за бляна да отхвърлиш оковите, които са извън теб. За мен, вътре имаше и мъничко тъга по нещо безвъзратно изгубено.

--
Така много я исках. Сама не знам защо я исках толкова много. Исках бедното коте. Лошо е да си бедно коте в дъжда.

Ърнест Хермингуей, "Котка в дъжда"
Издателство "Отечество", София, 1982

Няма коментари:

Публикуване на коментар