Топ 10 без номерация

Откакто използвам следенето на блогове, далеч по-лесно ми е да намирам разни интересни публикации, които само ме подкукуросват. В конкретния случай от блога на Eneya изпадна идеята за публикуване на личен топ 10 книги. Нещо като игра, нещо като верижно писмо, нещо като...

Инициативата много ми допадна, но с едно изрично уточнение. Това е моят топ 10 засега. В моя топ 10 предпочитам да няма номерация, защото всяка книга или поредица вътре обичам по различен начин и заради различно настроение, в което ме е сварила. Дори заради хората, които са поставили конкретното четиво в ръцете ми. Затова на съвсем случаен принцип ето я онази част от вътрешния ми свят, която обитава библиотеката ми.

• „Роб на свободата”, Йордан Бозушки – един изключително пиянски роман, наситен с много емоция. Донякъде малко прилича на „Спасителя в ръжта”, но не съвсем.
• „Лявата ръка на мрака”, Урсула ле Гуин – любимата ми зимна книга, не само заради великолепното описание на студа и битката с природата и себе си, но и заради донякъде безнадеждната любов вътре.
• „Хрониките на Амбър”, Роджър Зелазни – подхранват въображението ми, карат ме да строя собствени светове и ме потапят в съвършено различна действителност.
• „Сезонът на мъглите” и „Дългият изгрев на Е-на”, Евгени Гуляковски – донякъде заради сантиментални причини, донякъде заради качеството на фантастиката.
• „Охлюв на стръмното”, братя Стругацки – не заради клишето. Или заради него.
  
• „Да убиеш присмехулник”, Харпър Лий – прочетох я сравнително скоро, при това в оригинал и се запитах къде е била тази книга досега. Не знам дали ме промени, но проникна в съзнанието ми и засега си стои там, необезпокоявана от никого. Това е една от малкото книги, над които съм плакала.
• „Брулени хълмове”, Емили Бронте – какво да кажа... В мен дреме безнадеждна романтичка.
• „Речният бог”, Уилбър Смит – приключенско-любовен роман за Древен Египет. Беляза късното ми детство и продължавам да го препрочитам през няколко години.
• „Диамантена династия”, Сидни Шелдън – пак в приключенски дух и пак от по-тийн годините ми. Има си всичко – екшън, трилър, лудост, интриги... Каквото си поиска човек.
• „Прокълнатите крале”, Морис Дрюон – имам афинитет към историческата проза, а тази поредица описва доста детайлно цяла една епоха от живота на Франция. При това – по впечатляващ начин.

Ще ми се да видя любимите книги на:
Daniel от TheVernalEquinox (aka Music is my hot hot sex!)
Веселина Вълканова - ако ще и топ 10 като корици на книги да е. :)
Майк Рам

--

Оригинално изображение: http://www.hds.harvard.edu/library/collections/images/031505_Divinity_Library_57.jpg