Анатомията на Грей
Като цяло трезвата ми преценка за „Анатомията...” е, че това е една абсурдна приказка за принцове и принцеси в лекарски престилки, които са по-заети с личния си живот, отколкото с изкуството на скалпела. „Грей” няма нищо общо с действителността, по-скоро е някаква паралелна вселена на красивите, умни хора, чиито трудности в живота се изчерпват с объркани любовни истории. В общи линии всичко е като една порция овесени ядки с кокос, парченца шоколад и леко вкиснало мляко. И въпреки това го гледам. С почти фанатично настървение.
Новият 5-ти сезон не беше кой знае какво отклонение от тази линия на развитие. Новото обаче е, че смесиха малко Private Practice с проблемите на брата на Адисън, Слоун се хвана с Лекси, а Дерек и Мередит се ожениха. А, появи се и един травматолог – д-р Оуен, който пък се зариби с Кристина и май и те ще се женят, след няколко особено насилствени сцени, предизвикани от неговия иракски посттравматичен синдром. Междувременно сценаристите май подготвят сцената за премахването на Джордж О’Мали и Изи Стивънс (особено след като Катрин Хейгъл започна сравнително успешна кариера в голямото кино). Изи е болна от рак и революционното и агресивно лечение, което й приложиха, не помага. Джордж пък го блъсна автобус и умира.
При останалите няма нищо ново – Кали все така си пада по жени, но, когато го призна пред родителите си, се сблъска с жестоко неразбиране и в общи линии остана без никакъв финансов гръб. Гаджето й обаче (д-р Аризона, педиатър) може ида си струва напъна. Бейли има проблеми с Тъкър (тя го напусна, защото той й постави ултиматум да се откаже от аспирантурата по детска хирургия или да се разведат). Шефът се бори с детинщините на всички...
Да, последният епизод беше динамичен, интересен и определено чакам с нетърпение следващия сезон. Дали Джордж ще оцелее, наистина ли ще постъпи в армията, ще възстановят ли лицето му? Ще са щастливи ли Дерек и Меридит? Ще се женят ли Оуен и Кристина? Ще спасят ли Изи (която впрочем се омъжи за Карев и подписа документи за отказ от реанимазия, но въпреки това я пържат с дефибрилаторите)?
Private Practice
Спин-офът на „Анатомията на Грей” завъртя втори сезон. И прилича повече на бозЪ от всичко останало. Той е голямото ми разочарование, което успя да засенчи дори „Кръцни/Срежи”. Адисън си намери някакъв в’лик арогантен гинеколог, който е женен и на когото тя не може да устои. Той иска да напусне бременната си жена, но Адисън не иска. Наоми преживя куп неуспешни връзки и в крайна сметка прие предложението да поеме управлението на конкурентната клиника. Вайълет забременя, но не се знае от кого. Пийт се влюби във Вай. Купър все още дундурка Шарлът, но междувременно трябваше да живее с побърканата психиатърка и да се грижи за бременността й, което едва не му коства отношенията с русокоската. Дел пък имаше някаква дълбока сърцераздирателна драма с дъщеря си и майка й – наркоманката... Сапунени мехури на кило.
Краят на сезона определено ме остави порядъчно мозъчно промита, крайно неудовлетворена и склонна да зарежа тази вкиснала помия. Но... ето как завърши всичко. Наоми прие работата, Вайълет я нападна някаква луда, която ще я накълца и ще й открадне бебето. Адисън е в поредната емоционална дупка, след като почти прави секс със своя женен изкусителн, и не можа да изроди детето на жена му. Шарлът си изгуби работата и реве на рамото на Куп, след като шефът й каза, че за нейната позиция й трябва сърце (което тя очевидно няма). Пийт е в щастливо неведение, след като Вай прие предложението му да са заедно. Дел е с дъщеря си. И... май това е.
Единственият въпрос е „Ейми Бренеман напуска ли сериала или ще има някакво невероятно спасение?”.
Д-р Хаус
Тук сякаш не се случи нищо неочаквано. Сериалът е поел по една низходяща спирала на сюжетното падение и намирисва лошо. Отърваха се от Кътнър (чието невероятно изсмукано от пръстите самоубийство бе резултат от факта, че поканиха актьора да се включи в администрацията на Обама). Тринайсет и негрото се награбиха. Камерън и Чейс се ожениха. Хаус прекалява с викодина. Къди си осинови дете и си пада по Хаус.
На практика краят на сезона бе едно голямо повторение на неща, които вече съм гледала (при това в този сериал). Хаус пак си причини кома, пак имаше халюцинации, пак се появява Амбър като някакво странно подсъзнание, пак големият въпрос е „Ще спре ли да пие викодин”. Да, Хаус влезе в клиника. По свое желание след една особено неприятна серия халюцинации, които го вкараха в музиката. Нищо интересно всъщност. Очаквам следващият сезон да започне с ентусиазиран, подскачащ Хаус, който дори може би кара скейтборд и тича в парка (както го видяхме в трети сезон). И очаквам с интерес какъв ще е сривът този път.
Кръцни/Срежи
Тази година всъщност се излъчи остатъкът от 5-ти сезон, който така и не видяхме. Интернет пространството бе пълно със слухове, че повече „Кръцни/Срежи” няма да има. И аз искрено се надявах да е така – след рака и брака на Крисчън, издънките на Кимбър, странната история с бисексуалността на Джулия и изсмуканата любов на Шон и анестезиоложката-сериен убиец с големите бомби, мотора и татуировките. А, да... Шон се снима в медицински сериал, стана звезда, почти го убиха, преследваше го някаква луда дама, която за хоби правеше плюшени мечета... Уви, стана ясно, че шестте месеца живот на Крисчън всъщност може и да са 60 години до Лиз. И пак чакаме развод ли ще има, русата сексбомба убийца ще нападне ли Шон...
Всъщност и тук рекапитулацията е доста тъжна – нищо, което вече да не сме гледали. Серийни убийци, кофти личен живот. Да се чуди човек как оцеляват без терапия?
Една лоша година за медицинските сериали
Когато гледаш повеч от един сериал, интересно е да правиш паралели между хрумките на сценаристите. Прави ми впечатление, че явно има някаква мода в това, което се случва на екрана. Например в „Анатомията на Грей” и в „Кръцни/Срежи” имаше хомосексуални връзки. В три от четирите сериала имаше сватби. В „Кръцни/Срежи” и в „Анатомията” има болни от рак. И така нататък.
Годината беше слаба – не знам на какво се дължи. Дали на сценаристите им е било спуснато свише, че трябва да има красиви приказки и да се засягат разни социални теми без допирни точки с икономическата криза например? Или става въпрос за най-обикновено изчерпване? Аз лично съм разочарована. Не, че след няколко месеца няма отново да гледам с широко ококорени очи какво се случва. Просто тръпката се размива, остава само задължението.
