Тези дни се питам усилено защо съм такова дърво с децата. И искрено се надявам някой ден, когато си имам свое човече за отглеждане, да не съм толкова скована и объркана. Децата ме притесняват - малки са, крехки са и понякога ми се струват досадни. Друг път не ги разбирам, а глезотиите им ми лазят по нервите. Не смея и да ги пипам. На децата им липсва лицемерие (и съответно такт), искат всичко тук и сега, вярват, че го заслужават, и са убедени, че малките им лъжи и хитрости минават. Съвсем малките дечурлига имат проблем с говоренето и или дъвкат и смучат думите си, или използват съвсем неподходящи фрази. Често ми е трудно да ги разбирам, когато се опитват да ми кажат нещо и въобще... Плашат ме. А когато усетя, че съм била по-рязка, се сконфузвам дори още повече. Да, в тези моменти ужасно се притеснявам, че някой ден няма да съм добра майка.
Guns N' Roses - Sweet Child O' Mine
