Откровено казано, фентъзито на DAW, ако това е есенцията му, трудно впечатлява. Дали заради невъзможността за размах в обема, какъвто е присъщ на многотомните светове, изпъстрени с магия и дракони. Дали заради до болка изтърканите сюжети. Дали заради нещо друго, но „30 години фентъзи DAW” оставя определен послевкус на посредственост.
Изключения, разбира се, има. Разказите, които заслужават внимание, се броят на пръсти. От цели 18 приказни истории най-впечатляват онези, излезли изпод перото на Танит Лий („Персийски очи”), Таня Хъф („Ние двете може и да се срещнем”), Джейн Фанчър („Кървавият фонтан”) и Мишел Уест („Спомен от камък”). Изненадващо, въпреки че на пазара на фентъзито властват мъже, в сборника най-добра изява имат дамите. Господата присъстват по-скоро за цвят с имена като Андре Нортън („Каквото посееш...”), Майкъл Шей („Порицанието”), Кристофър Сташеф („Погребалният звън на камбаната”) и Лари Диксън („Чудесен ден във Валдемар”). От тях Андре Нортън е залитнал към приказките, а Лари Диксън е влял в сборника единствената нотка „милитаризъм”.
http://www.sivosten.com/content.php?article.1576.30-godini-fentyzi-daw
Изключения, разбира се, има. Разказите, които заслужават внимание, се броят на пръсти. От цели 18 приказни истории най-впечатляват онези, излезли изпод перото на Танит Лий („Персийски очи”), Таня Хъф („Ние двете може и да се срещнем”), Джейн Фанчър („Кървавият фонтан”) и Мишел Уест („Спомен от камък”). Изненадващо, въпреки че на пазара на фентъзито властват мъже, в сборника най-добра изява имат дамите. Господата присъстват по-скоро за цвят с имена като Андре Нортън („Каквото посееш...”), Майкъл Шей („Порицанието”), Кристофър Сташеф („Погребалният звън на камбаната”) и Лари Диксън („Чудесен ден във Валдемар”). От тях Андре Нортън е залитнал към приказките, а Лари Диксън е влял в сборника единствената нотка „милитаризъм”.
http://www.sivosten.com/content.php?article.1576.30-godini-fentyzi-daw
