Сладко изкушение: Кексчета "Шоколадова нирвана"

Шоколадът и маслото трябва да се стопят на вода баня. За целта е добра идея да използвате голяма тенджерка от алпака и касерола с по-малък диаметър. Убедих майка ми, че шоколадът ще загори, ако не го разтопим по тази технология и я изнудих за водната баня. След което заплувах в своите лични асистентски води. Бутнах маслото в касеролата, натроших внимателно и с много любов блокче и половина какаово великолепие и започнах да бъркам. С още повече нежност. Ако отделите достатъчно време и удоволствие на това приготвяне на шоколада, ще установите, че топенето на водна баня, с цялото разбъркване, е истинско пиршество за сетивата. Движението на ръката се забавя от сгъстяването на сместа, наоколо се разнася наситеното ухание на какао, езикът предвкусва онова, което ще се случи по-късно... Докато аз преживявах малък катарзис, майка ми се бореше с яйцата и захарта.

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1880&ttl=sladko-izkushenie-kekscheta-shokoladova-nirvana

Лаура Ескивел: "Като гореща вода за шоколад"

Кулинарен роман е най-незначителното описание, което може да се даде на „Като гореща вода за шоколад” от Лаура Ескивел. Книгата е вълнуваща и чувствена по онзи типичен единствено за Южна Америка начин. Гореща, ароматна, лепкава и вкусна – като шоколад, с горчивината на какаото и цялото слънце, събрано в ароматните му зърна. По детски наивен и мистичен, това е разказ за една изпепеляваща душата любов. Към кухнята, към свободата да избираш съдбата си и неизменно към любимия човек.

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1877&ttl=laura-eskivel-kato-goreshta-voda-za-shokolad

На ниво в "Добро"

Ако имате път през парка „Заимов”, едва ли сте пропуснали да забележите пица-ресторанта с човечето отпред. Заведението е залепено до тенис кортовете, с лице към „Янко Сакъзов” и по-скоро в западната половина на обществената градина. Обикновено лятно време масите му под кестените са щурмувани от щастливо бъбрещи хора, а през зимата веселата глъчка от вътрешността лесно може да ви примами да се отбиете вътре.

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1778&ttl=na-nivo-v-dobro

Dangerous Liaisons (1988)

Опасни връзки (1988)

Съберете на едно място Джон Малкович, Глен Клоуз, Мишел Пфайфър, Ума Търман и Киану Рийвс. Облечете ги в костюми, отразяващи френското рококо. Пъхнете в устата им думи от епистоларен роман. Какво ще получите? Един филм, спечелил три Оскара, номиниран за още четири, носител на БАФТА и един куп други награди. Включително и Сезар.

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1770&ttl=dangerous-liaisons-1988

Race To Witch Mountain

Планината на вещиците (2009)

Новата продукция „Планината на вещиците” на „Дисни” съвсем очаквано е семейна. Далеч по-неочаквано е... научна фантастика. По дефиниция (с изключение на пародийни заглавия като книгата „Галактическа болница” от Джеймс Уайт, а и дори с тези изключения) научната фантастика (литературна и кино) е сериозна, предразполага към размисъл върху дълбоки социални, технически, философски и все в този дух проблеми. Е, ако сте хардкор фен, „Планината на вещиците” ще ви се стори като захарен памук – сладка и лепкава до безобразие и точно толкова обемна, но без особено съдържание. Истината обаче е, че лентата е достатъчно забавна, че да заведете детето си и да не съжалявате за час и половина в компанията на Дуейн „Скалата” Джонсън.

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1758&ttl=race-to-witch-mountain-2009

20 минути смях: Уил и Грейс

В невротичния Ню Йорк един мъж и една жена споделят всичко – един апартамент, едни приятели, един живот и... еднакви сексуални предпочитания. Тя е Грейс, хетеросексуална еврейка с буйна червена грива, собствена фирма за интериорен дизайн и хаотичен личен живот. Той е Уил, завършилият Харвард адвокат гей с мания към чистотата и реда и... сериозни проблеми с обвързването и връзките изобщо. Общото между тях е, че са най-добри приятели от колежа и цели 8 сезона градят и рушат митове за хомо-, би- и хетеросексуалността от екрана на NBC (а напоследък и родния FoxLife).

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1748&ttl=20-minuti-smqh-uil-i-grejs

Още три зарибявки за свободното време

На всеки му се е случвало да седи в офиса, работата да се е изнизала по терлици, а часовникът да отмерва времето отчайващо бавно. Другият вариант е да си седите у дома и просто да мързелувате – без цел и посока. Точно в тези мигове, когато не ви се чете, не ви се гледа телевизия, не ви се излиза навън и единствено кафето или чаят успяват да ви измъкнат от зимата на собственото ви недоволство, не е лошо да забравите проблемите с нещо леко и приятно за разцъкване. Ето още една порция от него.

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1743&ttl=oshte-tri-zaribqvki-za-svobodnoto-vreme

Постно: Прясно зеле

Постите започнаха. Един ще ги спазва по религиозни причини, друг ще кара „непълен пост”, трети ще си хапва свинско и ще си жули ракийка. А аз реших да си тествам ината. Съответно като човек, който няма кой знае какъв опит, прецених, че ще я карам на салати, плодове и мюсли (с гореща вода). Някъде на третия ден обаче ми омръзна (този режим, не постенето) и запретнах ръкави за някоя манджичка. Изборът ми падна върху най-лесното и най-заешкото – прясното зеле. Хем, че вече имах известен опит (предния път го загорих жестоко и не знам какво беше като вкусови качества). Огледах хладилника, събрах две и двеста и върху кухненския плот се появиха:

3/4 средно голяма зелка;
1 домат;
1 лимон;
вода;
сол;
червен пипер;
бял пипер;
дафинов лист;
зеленчуков бульон;
олио.

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1727&ttl=postno-prqsno-zele

Кюфтета с доматен сос

Когато разполагаш с кайма, печени люти чушлета, домати и ориз, малко са нещата, които можеш да сътвориш в кухнята. Те варират от някакво извратено ризото до кюфтета със сос, което си е класика от... ами от детската градина още. Ако сте имали съмнителното щастие да прекарате ранното си детство в тези възпитателни заведения, няма как да сте пропуснали нито месните топчици с червен сос, нито тези с бешамела.

В моя случай, тъй като бешамелът ми е крайно противен (сигурно защото го свързвам основно с фрикасето), реших да заложа на доматите. И без друго нямах желание да пазарувам. След като направих оглед на пустеещия като миньорски град след Златната треска хладилник, извадих всичко нужно на кухненския плот. Ето как изглеждаше изходният материал:

http://www.sivosten.com/content.php?article.1647.zimni-predizvikatelstva-kiufteta-s-domaten-sos

Кулинарни импресии: Пиле с къри и ориз

Както си личи от заглавието, на вълна къри съм. Пък и от пилешката супа с къри и бял пипер ми беше останало доста месо. С отъняващ портфейл днес трябваше да заложа на остъргване на съдържанието на хладилника и кухненските шкафове. Всеки има такива моменти – трябва да унищожиш остатъците от друго готвене и да заситиш глада. И така, до заплата. Без ясна идея, но много гладна, се озовах пред плота със следните продукти:

http://www.sivosten.com/content.php?article.1637.kulinarni-impresii-pile-s-kyri-i-oriz

Кулинарни импресии: Пилешка супа с къри и бял пипер

Пилешка супа с къри си казах аз. После добавих ябълка и картофи, размишлявах за морков и чушка, поставих под въпрос фидето и... Стигнах до някаква концепция, основана на пълната импровизация. Със сервирана купичка супа във въображението си щурмувах местната BILLA. Напълних количката със зарзават и едно тефлоново джезве и се отчаях от липсата на магданоз. Грабнах още два вида къри, превзех касата и си тръгнах с около 30 лв. по-лека. Супата вече се очертаваше златна.

http://www.sivosten.com/content.php?article.1623.kulinarni-impresii-pileshka-supa-s-kyri-i-bql-piper

Исабел Алиенде: "Афродита"

Изненадващо „Афродита” не е типичната Алиенде, в смисъла на четиво с биографичен привкус и потънало в южноамериканска омая. По отношение на стила и хумора обаче едва ли ще сбъркате кой е създал текстовете в книгата. А тя не е роман, не е сюжетно цяло, обединено около нишката на мисълта на авторката. Това е сборник „Приказки, рецепти и афродизиаци”, приятно изпъстрен с хумора и размишленията на южноамериканската писателка. Различната (и приятната) изненада са всъщност илюстрациите.

http://sivosten.com/content.php?article.1620.isabel-aliende-afrodita

Под сурдинката

Тези дни в галерия „Пластелин” се проведе изложбата „Под сурдинката” на португалския фотограф Рикардо Куарешма Виейра. Оригиналното заглавие е „Off the Record” с пояснението „Когато блясъкът и славата остават скрити зад сцената”. Първата ми асоциация с така озаглавената изложба бе основно за снимки на случващото се извън снимачната площадка. Фотографии на хора от екипа, на звезди, понякога чисто технически снимки на опустошеното след дългия ден ателие. Очаквах да видя умора или емоция, която я няма в списанията, битие извън блясъка и прожекторите.

На практика „Off the Record” е малокалибрена изложба. При това основно на фотографии, които не са били избрани от някой редактор някъде в някое лъскаво издание. Не че снимките не са професионални, не грабват с композиционните си качества, с цветовете и с излъчването си. Просто трудно могат да бъдат наречени “off the record” с онова съкровеното откровение, което се крие в идиома.

http://www.sivosten.com/content.php?article.1591.pod-surdinkata

Гореща вечер в пиано бар "Синатра"

Съботата ми се очертаваше отчайващо скучна, когато едно телефонно обаждане ме измъкна от летаргията. „Хайде на пиано бар!” бяха вълшебните думи и така, няколко часа по-късно се озовах в пиано бар „Синатра” на бул. „Арсеналски”, срещу City Center Sofia.

Без да знам какво да очаквам, но с идеята, че няма да ходя на простосмъртна дискотека, предпочетох да облека нещо хем по-прилично, хем удобно, хем елегантно, хем секси, хем, схващате картинката. В крайна сметка се поизтупах и в минутите, докато чаках Ева да ме забърше от нас, реших да проверя какво казва вездесъщият интернет за моята нощна дестинация.

Прочетох хем хубави, хем не чак толкова неща, вариращи от „Страхотно е” до „Лъжат в сметките”. От видяното разбрах единствено, че съм подбрала подходящ екип за танцовото си похождение. Ева дойде и някъде към 23:30 вече влизахме в подземията, където се крие „Синатра”. Народ – много, не беше особено задимено, но се оказа, че първоначално определената маса за резервацията ни е била променена. В резултат обиколихме около три път заведението, докато намерим къде е заседнала компанията.

http://www.sivosten.com/content.php?review.1590

Жива бира и музика на корем в Ale House

И така в четвъртък вечер най-накрая влязох в сърцето на Ale House. Като преодолеете шока от странното и миниатюрно входно помещение и преминете през виещата се стълба към подземието, сякаш се озовавате в друг свят. Аз лично се почувствах откъсната от всичко там долу, което си беше приятно разнообразие на фона на всички заведения, обърнали лъснали витрини към улицата или към някаква псевдо градина.

Кръчмата е разделена на салон за пушачи и за непушачи. Дори да сте при пушачите обаче, няма да усетите и следа от цигарен дим. Вентилацията на помещението е толкова добра. Тоалетната (едно от най-важните места във всяко заведение) е чиста, не смърди и сравнително приятна. Доколкото такова помещение може да е, разбира се.

http://www.sivosten.com/content.php?article.1581.jiva-bira-i-muzika-na-korem-v-ale-house

Три зарибявки за свободното време

Чифт очи – останалото козина. Или с други думи Chuzzle Deluxe ви пренася в свят от пухкави топки, които трябва да бъдат подреждани в групи по 3 (хоризонтал, вертикал, Г-образна форма). Случи ли се това магично събитие, чъзлите експлодират и ви оставят да се чудите какво точно се е случило. Целта е да съберете достатъчно очички от косматковците, за да напълните стъкленицата, да я раздрусате и да минете в следващото ниво. Колкото и банално да звучи, пухкавите сладури са толкова забавни, че игричката може да ви убие доста часове. Да не говорим, че започват да се появяват чъзъл гъзари със слънчеви очила и едни определено пънк същества, оцветени във всички цветове на дъгата.

http://sivosten.com/content.php?article.1577.tri-zaribqvki-za-svobodnoto-vreme

30 години фентъзи DAW

Откровено казано, фентъзито на DAW, ако това е есенцията му, трудно впечатлява. Дали заради невъзможността за размах в обема, какъвто е присъщ на многотомните светове, изпъстрени с магия и дракони. Дали заради до болка изтърканите сюжети. Дали заради нещо друго, но „30 години фентъзи DAW” оставя определен послевкус на посредственост.

Изключения, разбира се, има. Разказите, които заслужават внимание, се броят на пръсти. От цели 18 приказни истории най-впечатляват онези, излезли изпод перото на Танит Лий („Персийски очи”), Таня Хъф („Ние двете може и да се срещнем”), Джейн Фанчър („Кървавият фонтан”) и Мишел Уест („Спомен от камък”). Изненадващо, въпреки че на пазара на фентъзито властват мъже, в сборника най-добра изява имат дамите. Господата присъстват по-скоро за цвят с имена като Андре Нортън („Каквото посееш...”), Майкъл Шей („Порицанието”), Кристофър Сташеф („Погребалният звън на камбаната”) и Лари Диксън („Чудесен ден във Валдемар”). От тях Андре Нортън е залитнал към приказките, а Лари Диксън е влял в сборника единствената нотка „милитаризъм”.

http://www.sivosten.com/content.php?article.1576.30-godini-fentyzi-daw

"Сълза и смях": Вампир

Днес, когато няма нищо по-лесно от това да гледаш нещо по телевизията, на кино или на монитора, театърът не е кой знае колко пълен. Може би причината е газовата криза, може би студът, може би е нещо друго. Не ми се полага да гадая. Факт е, че зрителите, скупчени на първите редове в понеделник вечер, бяха малцина. Някои се гушеха в якетата и палтата си, а други ръкопляскаха. Някои се смееха, други мълчаха.

Вижте "Вампир".

http://www.sivosten.com/content.php?article.1573.sylza-i-smqh-vampir

Даруин Портър: "Брандо зад кулисите"

Да четеш биографията на известните си е воайорство. Надничаш в чужд живот, повдигаш перденцето и се озоваваш в чужд свят. Най-лесно е да се пристрастиш към биографичните книги, стига да не са изтъкани от години и имена. Те са извор на клюки, история и магия, каквато носят жълтите писания. Няма как да повярваш, че прочетеното е истина, но няма нищо по-лесно от това да влезеш в кожата на човека между страниците.

Бананов чийзкейк

Доверих се на Google и си набелязах рецепта с печене. Тук може би е мястото да отбележа, че чийзкейк може да се прави с или без топлинна обработка, с крема сирене, с рикота, с извара и дори хммм... Без нищо, което бегло да се е разминало със сиренето. Основният мотив е масленият блат и дебелият слой крем. От всякакво естество. Така погледнато, дори бисквитената торта може да мине за близък роднина на това кулинарно семейство.

http://sivosten.com/content.php?review.1528