На майка ми

За всичко, което прави за мен. Защото ми трябваха доста години, за да разбера какво е мястото и в живота ми.

She is the one who fills my soul
With grace and dignity so rare
A jewel that shines upon her child
And lifts me to a higher place - a higher place

She sang to me before I breathed
Alive inside she gave me life

I felt her heartbeat as if touching mine
The rhythm stays and never leaves
She smiles and warms the coldest of the days
Her soft caress brings peace and hope

And when I'm gone she's always there
To carry me through troubled times
She held me to her simple truth
That all I need is what she gives

In dreamland where the child still lives
Forever pure in arms of love

In dreamland where the child still lives
Forever pure in arms of love

This virtue leaves tranquility
As ever radiant it's always light
Her laughter drifts across a thousand miles
And takes me back to innocence

Позакъсняло "Благодаря!"

Последната публикация в този блог бе посветена на малката админска честитка, която получих в понеделник. В коментарите към нея получих няколко разяснения какво може би се е случило, а също и предложения за помощ. Благодаря на Mammon и на Aquawoman (която ме намери в ICQ) за подадената ръка. Както виждате, блогът ми вече няма титулна лента, което от една страна го прави по-естестически издържан, а от друга ще ми спести до известна степен доброжелателството и грешките. Още веднъж "Благодаря!".

Източник на изображението: http://odadeo.com/images/big-thank-you.png