Sad wings of destiny

Наскоро, по съвсем същия повод, който ме изкара от равновесие днес, отбелязах, че музиката на Роб Халфорд е единственото нещо, което успява да ме изрита с шут от лошото настроение, да ми вдъхне увереност и да ме накара да си поема спокойно дъх. Достатъчно ми е да чуя само едно от любимите ми парчета, за да ми дойде силата и да повярвам, че на хоризонта се очертава съвсем ясен, свеж, зимен изгрев с дъх на пролет. За всички фенове на един от най-великите музиканти, истинския Metal God, my own Painkiller, пускам това парче след месеци застой:

На майка ми

За всичко, което прави за мен. Защото ми трябваха доста години, за да разбера какво е мястото и в живота ми.

She is the one who fills my soul
With grace and dignity so rare
A jewel that shines upon her child
And lifts me to a higher place - a higher place

She sang to me before I breathed
Alive inside she gave me life

I felt her heartbeat as if touching mine
The rhythm stays and never leaves
She smiles and warms the coldest of the days
Her soft caress brings peace and hope

And when I'm gone she's always there
To carry me through troubled times
She held me to her simple truth
That all I need is what she gives

In dreamland where the child still lives
Forever pure in arms of love

In dreamland where the child still lives
Forever pure in arms of love

This virtue leaves tranquility
As ever radiant it's always light
Her laughter drifts across a thousand miles
And takes me back to innocence

Песен на деня - 7 май 2009

Преди съвсем малко ми прекипя и успях да пусна бесовете си на свобода. То май е неизбежно след 6 почивни дни и купищата бакии (или фъшкии, зависи от гледната точка), които ме посрещнаха днес.

Понякога щипка лудост не е излишна. Дори прави деня по-добър.

Fight - Little Crazy

Песен на деня - 1 февруари 2009

Още един месец, още една настинка (каквото и да се крие зад това понятие). Първият ден на месеца обикновено ме навежда на мисълта колко бързо лети времето (и как съвсем скоро пак ще имам рожден ден и ще осъзная, че през последните години нищо чак толкова не се е променило). Днес обаче, като за първи февруари, ме боли гърлото и се фокусирам върху пиенето на чай, топло мляко с мед и канела и яденето на портокали. И може би пилешка супа. И да, чувствам се точно сякаш лъвовете ей сега ще дойдат и ще ме разкъсат.

Rob Halford - Into The Pit

Песен на деня - 31 януари 2009

Scannin' the scene in the city tonight, looking for you to start up a fight. Не е съвсем в духа на седмицата, но пък е приятен спомен от дългата вечер, която имах снощи. Малко дарц, където унижението беше тотално, но пък открих, че мятам по-добре с лявата ръка (стига да не се целя някъде извън мишената). И далеч повече танци в Маската, които днес ми струват малко от гласа и сериозна част от двигателните способности. Беше хубаво и различно. В този ред на мисли благодаря на Oбратен ефект и на диджея, чието име не чух, за страхотната музика.

След малкото лирично отклонение, за да си презаредя батериите, днешната песен на деня е:

Rob Halford - Locked and Loaded

Песен на деня - 30 януари 2009

Още един изпит си замина с няколко лични драми покрай него и един мистериозен смс, който разгадавах в рамките на половин ден. Е, открих подателя и се успокоих. Нямам си анонимни обожатели, а просто приятели, които си спомнят за мен. С оглед на безстрашието ми пред пълната аудитория днешната песен на деня е:

Rob Halford - Heart Of A Lion

Честно ли? Не обичам да се обаждам по телефона, а днес проведох цели два безстрашни разговора. Ура за мен.

Песен на деня - 29 януари 2009

След като вчера цял ден валя, а днес утрото се събуди в сняг, сега има слънце. С поздрав към голямото жълто кълбо.

Rob Halford - Sun

I, want to steer for the sun
For the day has begun
It's saying, it's saying

My, soul just wanted to freeze
To collapse and to seize
From the waiting

You, know it matters to me
That I have to rage free
I was longing

All that I feel is my soul
I will never let go
What I crave for

All of the things that you need
Are the things that you bleed
Here 'em calling?

And when the world becomes too much for me
That's when I know that I can't stay
I'm searching for my own serenity
I know I have to get away

I, want to steer for the sun
For the day has begun
Here it calling?

It's calling...

Песен на деня - 28 януари 2009

Rob Halford - Prisoner of Your Eyes

Днешното нацупено време ме наведе на по-лирично отклонение. Навън вали дъжд, примесен със сняг. Не е суграшицата, която едно време наричахме така. Това е просто объркан валеж някъде между пролетта и зимата. Белите парцалчета се топят, преди да докоснат земята, а димът от комините оцветява капките дъжд. Светът е гол и кафяв като тяло, извлечено от сърцето на Африка. Не е ли странно, че София е негър през зимата?

Песен на деня - 27 януари 2009

Тези дни си позволявам да се будя малко по-късно. Уча за изпита в петък и релаксирам в миговете, в които не се опитвам да си натъпча „Илиада” в мозъка. Да дремеш до малко по-късно има едно сериозно предимство – може и да събудиш с главоболие, но няма да си в лошо настроение. Затова и днес няма да си избера нещо в стил „сдух”, а ще заложа на мачкащ звук.

Rob Halford (Fight) – Nailed To The Gun

Песен на деня – 26 януари 2009

Снощи се замислих за предателството, докато правех равносметка на последните дни. За това колко е лесно да издадеш тайна или да жегнеш човек, когото познаваш. За изначалната жестокост и егоизма. За нуждата да унижаваш, обиждаш и нараняваш, за да се чувстваш по-добре.

Rob Halford – Betrayal

Седмица на… Rob Halford

Преди време бях споменала, че съм предвидила и той да ми гостува в блога. Времето за това дойде и не вярвам, че ще има емоционално по-подходящ момент за това. Няма да отправям послание чрез the Metal God, просто ще си покрещим заедно за миналото, настоящето и бъдещето.

Scream

I used to scream. A lot.
There were no words to it. It just came from deep within. Rushing through my insides, knocking on the tip of my tongue.
It was a vocal show-off.

It was me.