Птиците

Потръпвам. Вятърът повдига ръба на якето ми и нахлува отдолу. Отправя ми заплахи. Вярвам на всяка негова дума и се старая да не му обръщам внимание. Взирам се в небето, натежало от зимни мисли. Току под облаците, които обещават дъжд на синоптиците, две ята птици водят театрална война. Вдигат се над блоковете, кръжат и отново се скриват. Ръкавицата е хвърлена в облаче пера. Над отсрещната кула близнак излитат другите. Завъртат се, само за да се скрият от погледа. Концентричните им кръгове стават все по-големи. Адската компресия на силуетите им се разсейва в пространството. И после пак отсреща излита птица, след нея тръгват другите и като кръгове във вода ятото бяга към краищата на небето.

Премигвам. Войната на птиците е в извивката на крилото, в линията на тялото, във въздушните струи, когато пикират. Предизвикват ме да съм шепа кръв, затворена в пера, понесла се над себе си. Не виждам света през очите им, виждам го през моите. Калта пълзи по токовете на обувките ми, а горе ято птици предизвиква друго.

Източник на изображението: http://www.freefoto.com