Земята свети в алено. Заглъхнала под пукота на клоните. Събираме рубините, разхвърляни в острицата. Мирише на порязано, на плетеница в кожата. И на дима на огъня. Мирише и на дъното, което баба ще покрие с бурканите. В които пък черешите ни ще изгубят първичната си сладост. Ще станат бледорозови в затвора на водата. Отдали себе си на захарта.
http://www.sivosten.com/content.php?review.280
http://www.sivosten.com/content.php?review.280
Няма коментари:
Публикуване на коментар