четвъртък, 21 декември 2006 г.

It ain't easy...

Поредната декемврийска равносметка. Не е лесно да се изправиш пред себе си и да изречеш своята изповед. Опрощение няма, няма молитви, които да изречеш, за да изчистиш съвестта си. Сам срещу себе си, срещу единствения съдник, който никога не прощава и никога не забравя.

Прости ми, защото съгреших...

Не съм се изповядвала от година.
Заместих истинските си чувства с фалш, в който повярвах.
Заместих истинските си мечти с фалш, към който се стремях.
Затворих очите и разума си за онова, което ми нашепваше сърцето.
Не бях онова, което вярвам, че трябва да бъде добрият човек.

Не е лесно да си простиш в края на една година, в която си лъгал себе си. Една година, в която дадените обещания са останали неизпълнени, а изречените лъжи са станали непоносимо много.

Падам на колене в изповедалнята на душата си. Веднъж, два пъти, хиляди пъти. Наричам греховете си един след друг - завист, гняв, похот, алчност, лакомия, леност, гордост. Думите засядат в гърлото ми. Лъжа, злоба, перверзен интерес към болката на онези, които ме обичат, безразличие, егоизъм.

Триста шейсет и пет дни. Осем хиляди седемстотин и шейсет часа.
Щастие, изтъкано от лъжа.
Пропуснати възможности.
Неизпълнени желания.
Бягство от себе си.
Летаргичен сън.
Игра с другите.
Смяна на лица.
Лудост.
Страх.
Аз.

It ain't easy...


Няма коментари:

Публикуване на коментар