След такава нощ събуждането е неимоверно трудно. Страхът все още те преследва, а клепачите ти лепнат и чувстваш очните си ябълки тежки и мудни, почти болезнени. Някъде из челото ти думкат барабаните на мигрената, отчитайки своя противен ритъм.
Чувствам се ужасно изморена. Все още ме преследват вкусовете на кошмарните сцени в сънищата ми и все още се свивам от ужаса на онова междинно събуждане, което ме изцеди. Въпреки здравия ми разум.
Има страхове, които не се подчиняват на трезвите разсъждения. Не се подчиняват и на позитивното мислене. Тях рядко може да ги разсее друго освен чистото човешко присъствие. Чуждата дума. Докосването.
Може би трябва да си взема куче. Котката не ми е достатъчна.
Защо си спряла да пишеш ?
ОтговорИзтриванеНе съм.
ОтговорИзтриванеПросто нуждата да пиша намери своя хартиен заместител.
Виновна съм, че използвам и блога, и дневника си, когато имам нужда от тях, а сетне ги забравям като ненужна вещ.