сряда, 9 май 2007 г.

Освободи ме

Твърде рядко си спомням фрази от книги или филми, моменти от тях не се запечатват лесно в съзнанието ми. Дали съм преуморена, отегчена и презадоволена от всичко онова, което ми е достъпно? Няма значение...

В "Заклинателят" имаше една сцена, която се е отпечатала върху мен и понякога, само понякога, изниква пред очите ми. Liberate mea.

От собственото ми тяло, което вклинява съществото ми в себе си, подобно на горещия въздух в коприната на дирижабъл.
От всички страхове, които ме будят в три и половина през нощта, за да стържат по вратата ми, да се разхождат под леглото ми и да блъскат по прозорците.
От презрението и егоизма.
От чувството, че превъзхождам и ме превъзхождат.

...Дай ми любов...
Не е достатъчно. Просто не е. И никога няма да бъде.

А в онова "отвъд", което бленувам, няма място за друг. Никога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар