сряда, 9 май 2007 г.

Зов за завръщане

- Значи ти се върна.
- Човек трябва да умее да се връща.
- Да, човек може всичко да преживее, да стигне много далеч или много ниско, но трябва винаги да умее да се връща.
- Защото достигне ли до някъде, от където не може да се върне, неговият жизнен път е свършил.

Йордан Бозушки, "Роб на свободата"


Понякога обичам да се връщам. Всеки обратен завой е начин да преоткриеш пътя, който си изминал.

Понякога мразя да се връщам. Всеки обратен завой е среща с призраците от миналото.


Днес е ден за завръщане, за преоткриване и удоволствие от хвърлените назад погледи. Flowing Tears звучат в слушалките и аз си спомням Варна, морето и сините вълни. Спомням си Nox, с който не сме обелили и дума от векове, спомням си компанията, Мариян и чудесния Джулай, който си спретнахме в края август.


Пясъкът се трошеше под краката ни, огънят не можеше да ни стопли, но го пазехме сякаш от това зависеше животът ни. Морето се плискаше в краката ми, а в далечината проблясваха корабчетата. Слънцето изплува бавно от хоризонта, а рибарите ни поздравяваха и ни се усмихваха.


Връщането у дома бе едно от най-хубавите в живота ми. Когато си далеч от оковите на собственото си ежедневие, онова, което познават всички, можеш да бъдеш свободен. Можеш да забравиш и просто да бъдеш.


Много дълго време се връщах към онези дни с известна доза тъга, надувайки от компа музика, която да е в унисон с мрачните ми настроения. После музиката се изличи от моя компютър, от мен, от спомените ми. Ето ме сега, музиката е същата, но спомените ми носят само радост и лека носталгия по времето, което е безвъзвратно отминало. Една сълза се спотайва в ъгълчето на очите ми, но не съжалявам за нищо. Надявам се.


...and in the distance I'm alive...

Няма коментари:

Публикуване на коментар