неделя, 15 юли 2007 г.

Ламинат

Понякога ми се иска да разчупя условностите, да избягам от предопределеното ежедневие, от рутината и безсилието. Желанието ми е като на всеки друг - просто копнеж, хрумване, което минава през мен и оставя кървава следа. Нуждата ми да се бунтувам остана на 4-5 години зад мен, заедно с цялата лудост, със способността да чувствам истински и да се наслаждавам пълноценно както на болката, така и на щастието. От какавида в стъклен пашкул, която се оглеждаше с любопитство и без страх, се превърнах във всичко, което нито тогава, нито сега харесвам, отрекох се от повечето неща, които правеха живота ми различен.

Не искам машина на времето. Сякаш съм ламинирана срещу всяко чувство, а вътре под тънката пластмаса е толкова горещо и задушно. Просто не искам светът и чувствата да се плъзват по мен, докато дремя в чекмеджето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар