неделя, 9 септември 2007 г.

4+1

Четири сватби и едно погребение. Четири безпаметни дни и едно неистово желание да удавя кашлицата, запушения нос и лошото настроение. Четири студени часа и едно глупаво картонче срещу 24 лева.

Горя отвътре и имам чувството, че студът ме сковава отвън. Върху гърдите ми е седнал гигант, който бие с ковашки чук и раздробява дробовете ми. Бясно куче къса парчета месо от гърба ми и сякаш ръфа бъбреците ми. В най-съкровените дълбини на тялото ми някой дълбае яйчниците ми. Циклоп е вперил единственото си око в мен и аз понякога залитам пред противния му поглед. В главата ми бушува буря, а на мен ми се иска да запаля цигара и да се усмихна на чаша вино. След толкова години замайването все още е приятно и все така означава нещо - време за спомени, време за истина, която потръпва под седалището на гиганта-ковач.

Съвсем скоро 6-те месеца ще са минало. Страх ме е, че механичното око пак ще трябва да проникне в топлия дунапрен на тялото ми, а изкуственото слънце ще ме дроби. За мое добро. Само че има места, където светлината няма право да се появява. И има кошмари, от които не трябва да се будиш по-рано.



Няма коментари:

Публикуване на коментар