Back To The Primitive

All alone in space and time - there's nothing here but what's here's mine.

Будя се няколко минути преди часовника да разнесе противния си звън между моите бъдещо бивши стени. Отварям очи в почти пълно съзнание, докато капки светлина си пробиват път през завесите. Слънцето никога не ме буди, защото в моите прозорци има само залези. Смътен страх пълзи по тялото ми, слива се с тягостното очакване да се случи нещо ново, различно, необикновено. Чаршафите ме притискат в стоманената си прегръдка и аз не мога да разкъсам кордона на стадото овце, които пасат от дюшека ми. СЪвсем виртуално, разбира се - влюбени овце, които пасат страст от човека между тях. Овце-вампири, овце-покровители, овце-пазители.

Когато, опити от сън, те най-сетне ме пускат, мога да си поема дълбоко дъх и да се надигна от леглото. В смътно бленуваното отвъд ме чакат студ, страх от хищниците, които ме дебнат, и увереността, че трябва да изляза навън, за да ловувам.

Миризмата на земя ме плаши.