Прекрачих в студиото на зимата. Без час. Поисках си промяна.
Студът ме татуира. Прободе кожата ми с иглите си и се разми в скулите.
Оставих се в ръцете му.
Поисках си върху лицето ми да дишат дракони. Да ме изричат йероглифи. Иглата му върху лицето ми е ледена.
Боята му е симпатична.
А ти намерил ли си светлина, с която да ме видиш?
Изображение: http://www.photobucket.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар