понеделник, 12 януари 2009 г.

Приказка за лека нощ

На човек, който би могъл да запълни липсващите места в историята

Искам те. Мога да го изкрещя, докато търся ключовете си. "Чакай ме," моля се наум и отвеждам копнежа си нагоре по стълбите. Желанието проскърцва под краката ми. Палтото ми замръзва върху последното стъпало.

Посрещаш ме без думи. Не са ми нужни. Поглъщам устните ти със своите, как искам да ме заболи от нашата целувка. "Разрани устните ми." Нахлувам зад барикадата на зъбите ти, преследвам те до дъното. Ръцете ми се сключват зад главата ти. Заравям пръсти в косата ти, а върху границата помежду ни избухват клади. Потръпвам от студа в стаята. Не ме разпитвай готова ли съм или не. Достатъчно е да се вслушаш в дишането ми, което отдавна се е преродило в стонове.

Отеквам върху кожата ти. Приплъзнала съм устни по врата ти. Изследвам мускуса в порите ти, оставям се да шаря върху кожата ти. Недей, не ме докосвай между другото.

Обръщам се с гръб към теб. Опрени до стената, не мисля, че ни остава път за отстъпление.

***

Свличам се на колене. Краката ми треперят. Последният ми вик е разранил и гърлото ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар