Краставици, момичета!

ТИ! Злоупотребяваш ли с краставици?!

Чудя се как да коментирам това клипче. :) Хрумват ми разни вицове за монахини и краставици. И не мога да спра да се кискам. С благодарности към Google Reader и The Frisky.

Исабел Алиенде: "Афродита"

Изненадващо „Афродита” не е типичната Алиенде, в смисъла на четиво с биографичен привкус и потънало в южноамериканска омая. По отношение на стила и хумора обаче едва ли ще сбъркате кой е създал текстовете в книгата. А тя не е роман, не е сюжетно цяло, обединено около нишката на мисълта на авторката. Това е сборник „Приказки, рецепти и афродизиаци”, приятно изпъстрен с хумора и размишленията на южноамериканската писателка. Различната (и приятната) изненада са всъщност илюстрациите.

http://sivosten.com/content.php?article.1620.isabel-aliende-afrodita

Приказка за лека нощ

На човек, който би могъл да запълни липсващите места в историята

Искам те. Мога да го изкрещя, докато търся ключовете си. "Чакай ме," моля се наум и отвеждам копнежа си нагоре по стълбите. Желанието проскърцва под краката ми. Палтото ми замръзва върху последното стъпало.

Посрещаш ме без думи. Не са ми нужни. Поглъщам устните ти със своите, как искам да ме заболи от нашата целувка. "Разрани устните ми." Нахлувам зад барикадата на зъбите ти, преследвам те до дъното. Ръцете ми се сключват зад главата ти. Заравям пръсти в косата ти, а върху границата помежду ни избухват клади. Потръпвам от студа в стаята. Не ме разпитвай готова ли съм или не. Достатъчно е да се вслушаш в дишането ми, което отдавна се е преродило в стонове.

Отеквам върху кожата ти. Приплъзнала съм устни по врата ти. Изследвам мускуса в порите ти, оставям се да шаря върху кожата ти. Недей, не ме докосвай между другото.

Обръщам се с гръб към теб. Опрени до стената, не мисля, че ни остава път за отстъпление.

***

Свличам се на колене. Краката ми треперят. Последният ми вик е разранил и гърлото ми.

Песен на деня – 12 януари 2009

Доста се колебаех какво да избера. Тази сутрин обаче предопредели решението ми:

Billy Idol – Rebel Yell

In the midnight hour she cried “More, more, more.” Вторият албум на Billy Idol от 1983 г. носи заглавието на песента. Само че тук не става въпрос за бунтове, а за секс. Пълнокръвен, страстен, дори малко жесток в ненаситността на желанието. With a rebel yell she cried “More, more, more.”

Понякога всеки има нужда от точно толкова страст, от точно толкова загърбване на всичко в леглото. Само понякога онова между мен и човека, с когото споделям плътта си, може да се превърне в отдушник. И тогава си струва.

За секса и баничките

Днес, докато си проверявах пощата, попаднах на това:

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1262190.

Замислих се на какъв човек трябва да му е хрумнало, че има връзка между редовната закуска и старта на половия живот. И що за човек трябва да си, че да субсидираш подобно изследване.

Добрата закуска е най-качественият начин да приключиш сутрешния секс.


В крайна сметка кога ще започнеш да споделяш леглото си с другиго е въпрос на избор. Не на предопределеност от попарата ти с мляко или препечената ти филийка. Всичко опира до нуждата от интимност, хормоните, желанието да задоволиш глад за близост или най-обикновен сърбеж, който искаш да начешеш. Или в най-лошия възможен случай - въпрос на принуда.

Склонна съм да се съглася обаче, че отношенията с родителите имат нещо общо. Защото на една определена възраст липсата на близост и разбиране може да събуди глад за насъщна интимност. Незадоволим. И сексът да се превърне в начин съвсем мимолетно да си осигуриш друг човек до себе си. Било то и за една преждевременна еякулация време.

Както всички знаем, оргазмът не е повод за запознанство. Но пък е добра причина да хапнеш нещо.

Снимка: http://www.casabianca.ca

Ласе Браун: "Лейди Калигула"

Наскоро преоткрих любовта си към историческите романи. Не онези скучновати четива, из които се нижат прашасали факти, а книги, в които авторовото перо препуска по страниците и вдъхва живот на истината за миналото и нейните интерпретации. В търсене на поредното четиво, просмукано от дъха на отдавна забравени събития, попаднах на „Лейди Калигула” от Ласе Браун.

http://www.sivosten.com/content.php?review.1355

Хенри Милър: "Сексус"

“Сексус” е книга за сетивата и мисълта. Тя дразни чувствата, възбужда съзнанието и сваля захарта от действителността. Няма идеали, няма идоли и няма пиедестали. Само двама души, чиито сблъсък ражда катаклизми навсякъде, между които няма изневери, защото верността не е в плътта или в желанието. Тя е в любовта, която не е цветя и рози, а нищета, хлебарки и лудост. Любовта е пред очите на хората – безсрамна и открита, ненаситна и изискваща, хищна и пречистваща.

http://www.sivosten.com/content.php?review.864