четвъртък, 26 март 2009 г.

Топ 10 без номерация


Откакто използвам следенето на блогове, далеч по-лесно ми е да намирам разни интересни публикации, които само ме подкукуросват. В конкретния случай от блога на Eneya изпадна идеята за публикуване на личен топ 10 книги. Нещо като игра, нещо като верижно писмо, нещо като...

Инициативата много ми допадна, но с едно изрично уточнение. Това е моят топ 10 засега. В моя топ 10 предпочитам да няма номерация, защото всяка книга или поредица вътре обичам по различен начин и заради различно настроение, в което ме е сварила. Дори заради хората, които са поставили конкретното четиво в ръцете ми. Затова на съвсем случаен принцип ето я онази част от вътрешния ми свят, която обитава библиотеката ми.

  • „Роб на свободата”, Йордан Бозушки – един изключително пиянски роман, наситен с много емоция. Донякъде малко прилича на „Спасителя в ръжта”, но не съвсем.
  • „Лявата ръка на мрака”, Урсула ле Гуин – любимата ми зимна книга, не само заради великолепното описание на студа и битката с природата и себе си, но и заради донякъде безнадеждната любов вътре.
  • „Хрониките на Амбър”, Роджър Зелазни – подхранват въображението ми, карат ме да строя собствени светове и ме потапят в съвършено различна действителност.
  • „Сезонът на мъглите” и „Дългият изгрев на Е-на”, Евгени Гуляковски – донякъде заради сантиментални причини, донякъде заради качеството на фантастиката.
  • „Охлюв на стръмното”, братя Стругацки – не заради клишето. Или заради него.
  • „Да убиеш присмехулник”, Харпър Лий – прочетох я сравнително скоро, при това в оригинал и се запитах къде е била тази книга досега. Не знам дали ме промени, но проникна в съзнанието ми и засега си стои там, необезпокоявана от никого. Това е една от малкото книги, над които съм плакала.
  • „Брулени хълмове”, Емили Бронте – какво да кажа... В мен дреме безнадеждна романтичка.
  • „Речният бог”, Уилбър Смит – приключенско-любовен роман за Древен Египет. Беляза късното ми детство и продължавам да го препрочитам през няколко години.
  • „Диамантена династия”, Сидни Шелдън – пак в приключенски дух и пак от по-тийн годините ми. Има си всичко – екшън, трилър, лудост, интриги... Каквото си поиска човек.
  • „Прокълнатите крале”, Морис Дрюон – имам афинитет към историческата проза, а тази поредица описва доста детайлно цяла една епоха от живота на Франция. При това – по впечатляващ начин.

Ще ми се да видя любимите книги на:
Daniel от TheVernalEquinox (aka Music is my hot hot sex!)
Веселина Вълканова - ако ще и топ 10 като корици на книги да е. :)
Майк Рам

--

5 коментара:

  1. Ива, благодаря за интереса. Топ 10 на корици на книги: http://designknigoizd.blogspot.com/ - видя ли нещо интересно, споделям го. Топ 10 на книги - не ми се споделя :)

    ОтговорИзтриване
  2. О, да, с интерес следя и designknigoizd.blogspot.com. Не ми е в преките професионални и хоби интереси, но нещата, които публикуваш там, са доста колоритни и извън стандартното. Беше ми интересно дали случайно нямаш фаворити - ясно е, че ще надхвърлят 10. :)

    В моя случая с топ 10 ми беше доста трудно да реша какво да публикувам, тъй като постоянно изскачат книги, които оставят някаква следа върху мен. Пък и в крайна сметка може да се говори за любими книги в различни периоди от живота. Все още твърдя, че "Д-р Дулитъл" ми е любимата детска книжка, но не мога да си го представя в един кюп със "Сейлъмс Лот" примерно...

    ОтговорИзтриване
  3. Виждам, че съм забравила най-важното в пообъркания коментар. Аз лично подбрах 10 от книгите, които препрочитам, или за които със сигурност мога да кажа, че са ме променили. И определено един подобен списък може да е много личен. Както и всяка среща дори с книгите, които не харесвам.

    ОтговорИзтриване
  4. Ива, благодаря ти за поканата, но вече участвах в една друга подобна блог-верижка, където трябваше да опишем книгите, които са ни променили живота. Макар и на английски, мисля, че този пост може да се брои за участие и тук :-)
    Между другото, не всички книги за художествени, но не мисля, че трябва да се ограничаваме само в тях.

    ОтговорИзтриване
  5. Аз си мисля, че почти всяка книга малко или много променя живота ни - дали в положителна посока, като ни даде познание и измести траекторията на светогледа, или като ни отегчи и ни попречи да свършим нещо по градивно междувременно. Затова на мен би ми било адски трудно да определя кои са книгите, променили живота ми генерално.

    При всички положения ми беше интересно да прочета твоя списък, Майк. Видях, че си отделил доста място на книгите за самоусъвършенстване. Честно казано, страдам от известна доза предсразсъдъци спрямо тях. Може би е крайно време да опитам да си променя мнението. Какво би ми препоръчал като старт :)?

    ОтговорИзтриване