Нямам какво да кажа.
И не искам да говоря.
Показват се публикациите с етикет думи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет думи. Показване на всички публикации
четвъртък, 18 март 2010 г.
Без думи
Понякога оставам без глас, с куп неизречени думи на върха на езика ми. Тогава съм гола емоция, нерв, опънат до скъсване, жица, по която балансирам между две бездни. Превръщам се в трева, която изгаря под парещите лъчи на слънцето, и обръщам гръб на всичко, което искам и бих могла да кажа. Под нозете ми остават шепоти, обърнати навътре към мен, с хастара навън. Те пълнят устата ми с памук до пръсване. Наливат в гърлото ми пелин, който изгаря с ароматната си горчивина.
Нямам какво да кажа.
И не искам да говоря.
Нямам какво да кажа.
И не искам да говоря.
неделя, 3 януари 2010 г.
Emo time
Изтече много вода от последния път, когато наминах оттук. Наваля и доста сняг, а ходът на нещата в живота ми не се е променил особено. Точно в този момент емоциите ми ме задушават. Това е... хм... комплексно усещане, че съм застинала в гняв, безвремие и безпомощност.
понеделник, 5 януари 2009 г.
To Draw A Perfect Line
-What are you doing?
-I'm drawing a line.
Тегля чертата. Тънка, прорязана в подвижните пясъци, върху които сме стъпили. Разпъвам бодливата тел, насъсквам кучетата. Така никой от нас не може да премине отвъд.
При другия.
Очертавам около себе си окръжност. Аз съм центърът, а радиусът е малко по-малък от отсечката, която ни свързва. Сега вече ще сме такива, каквито кажа. С линии е лесно - границите облекчават дистанцирането. Приятели, любовници, екс. Ако те напъхам в бутиков етикет и после пренабивам номерата ти, за да удължа срока ни на годност, ще избягам ли от отчуждението? I'm drawing a line here. Actually, a perfect set of lines.
Напъхвам емоциите си в бутилки, слагам им надписи и дозирам според предписанието. И теб ще те приемам по рецептата. Към някои стъкла не съм прибягвала отдавна. Други поемам ежедневно. С тях вербализирам чувството. Опредметявам го. Като те сложа в дума, спасявам страховете си.
Ако речта е най-голямото богатство, защо сме по-нещастни от маймуните?
При другия.
Очертавам около себе си окръжност. Аз съм центърът, а радиусът е малко по-малък от отсечката, която ни свързва. Сега вече ще сме такива, каквито кажа. С линии е лесно - границите облекчават дистанцирането. Приятели, любовници, екс. Ако те напъхам в бутиков етикет и после пренабивам номерата ти, за да удължа срока ни на годност, ще избягам ли от отчуждението? I'm drawing a line here. Actually, a perfect set of lines.
Напъхвам емоциите си в бутилки, слагам им надписи и дозирам според предписанието. И теб ще те приемам по рецептата. Към някои стъкла не съм прибягвала отдавна. Други поемам ежедневно. С тях вербализирам чувството. Опредметявам го. Като те сложа в дума, спасявам страховете си.
Ако речта е най-голямото богатство, защо сме по-нещастни от маймуните?
вторник, 4 септември 2007 г.
Moving on
Репих, че тук е време за промяна. Защо? Защото може би започвам отначало. Връщам се към едно битие на писмено съществуване, в което всичко изречено е по-ценно от късче злато. Думите не трябва да се изричат напразно, защото се изхабяват. Когато ги изписваш, оставяш следа. Когато присвиваш устни, барабаниш с езика по зъбите си и свистиш през гласните си струни, за миг всичко се изчерпва.
Иска ми се да вярвам, че от днес всяко бъдещо "Обичам те..." ще е по-истинско, защото няма да е казано напразно.
Иска ми се да вярвам, че от днес всяко бъдещо "Обичам те..." ще е по-истинско, защото няма да е казано напразно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)