Born to be wild

Понякога, докато седя в офиса и каканижа по клавиатурата с почти неуместно усърдие, осъзнавам, че това ежедневие е затвор. Вярно, не съм принудена да броя минутите в една от онези кабинки, известни като cubicles, но все така заради моите действия и чуждите решения прекарвам поне по 8 часа от живота си в служба, между четири стени. През прозореца небето изглежда почти толкова далеч, колкото и през чифт решетки. Усещам, че не ми остава време да съм себе си, а единственият вятър, който роши косите ми, е полъхът на климатика.

Под звуците на Steppenwolf знам, че съм родена

да оставям стъпки в памуковите склонове на Килиманджаро.
Да кръстосвам върху мотор асфалтовите змии, които застилат земята пред мен.
Да яздя върху голия гръб на кон сред пустош, от която секва дъхът.
Да тичам боса по брегове от млечен пясък и да танцувам степ в прибоя на най-сините заливи.
Да се взирам в огромната кръгла луна от върха на някоя пясъчна дюна.
Да обичам на ръба на света.

Да правя каквото искам. Тук, сега, завинаги. И с цялата страст, която имам погребана под руините на това ежедневие.

Like a true nature child I was born, born to be wild.

Steppenwolf - Born To Be Wild

Get your motor running
Head out on the highway
Looking for adventure
In whatever comes our way

Yeah, darling
Gonna make it happen
Take the world in a love embrace
Fire all of your guns at once and
Explode into space

I like smoke and lightning
Heavy metal thunder
Racing in the wind
And the feeling that I'm under

Yeah, darling
Gonna make it happen
Take the world in a love embrace
Fire all of your guns at once and
Explode into space

Like a true nature child
We were born
Born to be wild
We have climbed so high
Never want to die
Born to be wild
Born to be wild

rpt 2x

Get your motor running
Head out on the highway
Looking for adventure
In whatever comes our way

Yeah, darling
Gonna make it happen
Take the world in a love embrace
Fire all of your guns at once and
Explode into space

I like smoke and lightning
Heavy metal thunder
Racing in the wind
And the feeling that I'm under

Yeah, darling
Gonna make it happen
Take the world in a love embrace
Fire all of your guns at once and
Explode into space

Like a true nature child
We were born
Born to be wild
We have climbed so high
Never want to die
Born to be wild
Born to be wild

Майска рекапитулация

Най-дългият, най-мързелив уикенд свърши. Цели шест дни почивка и нищо друго, освен малко творчески напъни и най-любвеобилната котка на света. Подарих си много сън, приятни часове с майка ми и екс домашния любимец, време да прочета кореспонденцията на Тургенев с Полин Виардо и новия брой на Amica, както и малко разбиване на творческия блок с упорито щракане по клавиатурата. За плодовете от писането – след около месец, месец и половина евентуално ще споделя какво е станало.

А междувременно си помечтах за няколко екскурзии – до Париж, обиколка из Скандинавските столици и тур по Скандинавските фиорди. Дотогава – на 14 юни ще се опитам да организирам скок с бънджи от Клисура. Засега много навити – малко конкретика.

Любопитно е в колко малко думи можеш да събереш почти цяла седмица от живота си. А има дни, които могат да бъдат описани в няколко страници. Всичко е в усещането за нещата – в способността да видиш разцъфналите цветя по ул. „Шипка” или да почувстваш как вятърът носи люляково оцветени венчелистчета от някакво непознато дърво под краката ти, примесени с прах и мъх от дърветата. Да чуеш тишината на града, която никога не е нещо по-беззвучно от ромона на колела в далечината, писъка на аларма в съседната улица и шепота от околните апартаменти. Дори жуженето на електроуредите, към което сме привикнали, е шум и липса на тишина. Много е трудно да отвориш блендата на сетивата си и да запечаташ върху себе си околния свят. Особено когато си част от големия град и неуморно шеташ по улиците, вглъбен в себе си, заглушен от слушалките на плейъра, заслепен от тъмните очила, сгушен в марковите дрехи.

Понякога е хубаво да си сам.